Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - Никола Дамянов

Страници: 1 [2]
16
Мисъл за деня: "В какво седи радостта на извора? – В това, че който дойде при него, утолява жаждата си. Дали хвалиш извора – това не го интересува. Като пиеш от него, той се радва.
Като е дошъл на Земята, човек е обещал да реализира Божествените идеи, да изпълни Волята Божия. Когато изпълни обещанието си, той ще бъде извор, от който извира чиста, кристална вода. Ще бъде цвете, което цъфти, и дърво, отрупано със зрели, вкусни плодове."


Много хубава мисъл, която ми напомня един друг случай, когато ученици питали Учителя - "Учителю, как да Работим и да служим за Бог?"  Отговора бил - "Вземете пример от Слънцето! То не си подбира хората, за които да грее,...и тези на които да дава топлина". В настоящата мисъл се използва сравнение с извор, цвете, ...дърво което дава своите плодове... Много аналогии, които биха могли да помогнат с размисли на човек, във воденето на един съзнателен живот.
Всъщност тези аналогии кореспондират пряко и с древната мъдрост "Направи добро и го хвърли в морето", но нещата са изказани по един уникален, различен и още по-разбираем начин.

Ключовият момент според мен е в изречението "Дали хвалиш извора – това не го интересува."  
На кой не му се иска да бъдат забелязани усилията му? На кой не му е приятно да бъде похвален?
Въпроса е може би в това, да не се обръща особено внимание на "хвалбите", а да се набляга повече на Работата и на нещата, които трябва да се вършат. Често съм забелязвал, че в братските среди, не само, че се обръща внимание на "хвалбите", но се правят неща (проекти!), за които съзнателно се очакват някой да ги похвали. Често се стига и до ситуации, че ако не се намери някой който да хвали, "служещият" да се сърди за това... (тема която не ми се иска да коментирам!)  

И още малко в тази насока... Кой най-често ни хвали? - Обикновено това са нашите приятели. Значи какво излиза? - близките ни хора, се явяват като едно изкушение, стимулиращо разцвета на нашето Его, което пък от своя страна може да бламира нашето развитие. Колко малко хора осъзнават този факт? Малко ли са хората, които се радват на лаврите и ореолите, които им кичосват техните "приятели" ?!? Примерите са навсякъде около нас и в светският живот, и в политиката, ...а и в съзнателният (духовен) живот. Навсякъде!
Нож с два остриета - от една страна приятелите могат да ни съдействат и помогнат много, но от друга страна, могат да съдействат активно за да паднем от клона, на който сме се качили, като просто отрежат последния. :)

В този ред на мисли, за мен е по ценна братска забележка или конструктивната критика на някой, от колкото "прах в очите" от някой приятел. Колко много се заблуждаваме понякога, когато не разбираме тези мъдрости, които Учителя ни ги е "смлял" и ни ги е поднесъл по един неповторим и красив начин.
    

 

17
Мисъл за деня:
"Дайте свобода на вашата мисъл, на елементите, от които вашата мисъл е създадена. Мисълта сама по себе си се изправя. Оставете вашето сърце свободно – то само по себе си ще оправи нещата. Вярвайте! Трябва да вярвате."

Много интересна мисъл за деня, която третира самата мисъл... :)
Иска ми се да коментирам този мотив, защото според мен той не само е важен, но и ФУНДАМЕНТАЛЕН, за много направления в съвременната наука, която за сега е далеч от нещата, които стават в човешкият мозък. А как може да си добър психолог, психиатър, социолог, лекар,...  ако не знаеш какво става в главата на човека, който анализираш или на човека, на който искаш да помогнеш?
Друг е въпроса и за така наречените ясновидци, телепати, екстрасенси и изобщо всякакви -сенси (хора с дарби!). Колко биха си помогнали тези хора, ако четат Учителя и се опитат да разбират това, което е казал в тази насока? Колко мъки, дерзания и неволи биха си спестили подобни надарени хора, които обикновено прахосват своите заложби и в крайна сметка превръщат тялото и себе си от "храм Божий" в някаква порутена катедрала, като онези, след земетресението в Хаити.
Още една гледна точка... Представете си колко МНОГО хора биха си помогнали сами, ако приемат Светлината, която им дава Учителя по тези въпроси... Хора, които са под ежедневни мисловни "атаки", влияния, ...магии... От висши политици  с червени кончета на ръката, до обикновени трудови хора, ВСИЧКИ  те имат проблеми в тази насока, които биха могли да се решат по елементарен и лесен начин. Замислете се ?!?
Може да се говори много за всички тези категории хора и съответно дялове от съвременната наука, но не виждам смисъл...Могат да се дадат десетки и стотици примери (около нас!) в тази насока, но дали е необходимо? Може би с времето хората ще осъзнаят сами глупостите, с които се занимават,...и ще преосмислят нещата от гледна точка на Истината, която им е поднесена "на тепсия" в Беседите.

Конкретно ми се искаше да "зачекна" тази мисъл на деня, защото това е нещо, по което сме говорили и коментирали, и много други пътища и тук,... и в други форуми, а сега Учителя разкрива нови нюанси.
Постановката на основната теза е, че мозъка на човек е инструмент, който приема мислите, които се разпространяват в пространството около нас. За развитието на този "апарат" (мозъка!) може да се говори много, но мисълта ми сега е по друга...

В мотива се говори за "вашата мисъл". Добре! Резонен е въпроса - нали ние нямаме мисли? Нали имаме "апарат", който приема, а не генерира мисли... Има други места, където Учителя е дал точно пътя и начина на "приемане" на мислите.
Тогава не съществува ли противоречие?
Аз за себе си имам отговори на подобни въпроси, но сега не ми си правят опити за коментари в тази насока.
Ще ми е интересно да видя и други мнения по този въпрос?
Има ли съфорумци, които са мислили и Работили в тази насока?
Може би, ако се получи конструктивен и полезен разговор, бих положил и аз усилие и бих направил опит да пиша в тази насока... В противен случай, нека нещата си останат така и всеки да си има въпросите за лични размисли и медитации.

Светъл ден и приятни почивни дни на всички.

18
Мисъл за деня:
"Когато минавате през изпитание, молете се, докато дойдат Светлите Същества да ви помогнат. Един закон гласи: никое Възвишено Същество не извършва постъпка, от която да има повече загуба, отколкото полза. Ако сърцето на някой човек от Земята е изпълнено с възвишени и благородни чувства, достатъчно е той да помисли за някой ангел и ангелът ще бъде при него. Няма ли такова сърце, никой ангел не би напуснал мястото си заради него."

Забелязахте ли колко интересен и важен закон е разкрит в този цитат?
Може би много от нас го усещат интуитивно, но ако се влезе в дълбочина и се преосмислят нещата, хората биха си решили 90% от собствените си проблеми. Абсолютно съм убеден в това!

Ще се опитам да разсъждавам малко по нетрадиционно...
За да станат по-ясни нещата, ще започна от познати за повечето от нас неща, че паралелно на нашият свят съществува друг Висш свят от разумни същества, които отговорят и следят за нашето развитие. В доста религии и окултни школи също се намеква за подобни същества (ангели хранители и други йерархии), но нещата или се споменават бегло, или се "забива" в посока на установяване на някаква йерархичност, от което няма особена полза - хората се изкушават да подреждат кой е "по-по-най...?", което обикновено само ги спъва.
Всъщност "следенето" на Висшите същества се заключава обикновено в това, да се изпълняват Вселенските закони - нищо повече. Необходимо е да се спомене и това, че на Земята има и "опция" - свободен избор за човека, която обикновено затруднява развитието му, но това е друга тема.

Сега конкретно по мисълта - значи не можеш да накараш да "работи" (да оказва помощ!) едно Висше същество, ако То не прецени, че няма да има полза от своята работа. Май излиза нещо като нашата пазарна икономика, която дефакто е взаимствана от висшите светове, но значително е очовечена! Общото е "принадената стойност", която се забелязва и на двете места. В този ред на мисли също могат да се направят интересни съпоставки, но няма да "разводнявам" мнението сега...  :)
Значи "принадена стойност" за едно същество от Висшите светове има тогава, когато сърцето на един човек е изпълнено "с възвишени и благородни чувства". При това положение се проявява "интерес" и се оказва помощ. Простичък механизъм!
В противен случай какво става? - Няма благородство, разумност, възвишени стремежи,... следователно няма помощ и човека се върти в цикъла на махалото, а Възвишените същества стоят от страни и просто следят за изпълнението на Вселенските закони (всички ги знаем кои са!).
Докога така? - докогато страданието, мъките и неволите в човека прехвърлят границата на поносимост, и той не вземе да реши да води РАЗУМЕН живот,... тоест изборът на човека не само да е свободен, но вече да е и разумен. Малко хора се замислят в тази насока!
В следствие пък на проявен разумен свободен избор, се пораждат възвишени и благородни чувства и идеи, и респективно се изсипва помощ, за която често се казва, че е "Божествена благодат от Небето", а някой може да му каже и "късмет", ако иска.
Това което го написах дотук, аз всъщност съм го проверил на практика и мога да дам десетки примери в тази насока.
Нещата са толкова простички и ясни, или поне така ми се струват на мен!  :)

Четейки това, което написах до тук, някой може да каже - "Да, да - ама НЕ! Аз имах благородни идеи, но никой не ме подкрепя с Висше?!?"
В моята практика съм изследвал десетки подобни примери (изказвания!) и съм установил следното - помощта не идва, защото даденият човек се е въобразил, че постъпва "благородно", че прави "добро",...или си е въобразил, че "помага" на някой...А в действителност дали това е така?
Наблюденията ми показват обратното. Просто под "натиска" на Егото си, човека не постъпва разумно и действията му, които извършва са по-скоро егоистични и лицемерни, от колкото благородни и възвишени. Това е причината да не се получи желаната подкрепа и "кредит" от Небето. Примери мога да дам много и в тази посока, но няма да конкретизирам.

Светъл и успешен ден на всички.  

    

 

19
Мисъл за деня:
Човек дълго време трябва да мисли върху красивите неща, да има красиви мисли, чувства и постъпки, за да изработи ценното в своя характер.
Мине ли една светла мисъл през ума ви, не я изпускайте, но я приемете и реализирайте. Ако не я приемете, ще дойде една лоша мисъл.


Хубава мисъл,...и тя май е в "градината" на онези хора, които предпочитат повече да чувстват нещата. :)
Колко по-лесно е човек да почувства нещо. Нещо красиво, например?
Виждаш прекрасна гледка...Природа... Можеш да И се наслаждаваш с часове. Можеш да изпиташ прекрасни емоционални състояния...
Явно обаче, че това не е достатъчно за един ученик от школата.
Значи освен да почувстваме нещо красиво, ние трябва и да "мислим дълго време върху него", а след това пък трябва да го свържем по някакъв начин и с постъпките си.
В следствие на всичко това, ние всъщност работим върху своя характер. Колко простичко, взаимосвързано и логично е всичко!
Пиша го това, защото много пъти съм наблюдавал на езерата или сред природата хора, които искрено и пълноценно се наслаждават на красотите, но само емоционално...Зареждат се енергийно. След като се връщат в къщи към светските си задължения, всичката тази енергийна еуфория у хората изчезва бързичко и става нещо като много бързо "затъване" в материалното.
В този ред на мисли, ако се спазва това простичко правило от Учителя, мисля че много по дълго в нас ще остават "отпечатъците" от красивите неща, които наблюдаваме и на които се наслаждаваме.

Впечатли ме и друго...  - "мине ли една светла мисъл през ума ви"... Преди време бях направил една тема "Мозъчна дейност, мислене, мисъл...", която не се разви много и не можахме да навлезем в дълбочина по нея. Колко интересно е значи това - минаване на мисли през нашият мозък. А някой си мислят, че "мислят" ?!? Много съществен момент, който ако се разбере не само човек може да си даде отговор на много въпроси, но и съвременната науката ми се струва, че ще измени много от теоретичните си постановки.
Много дълбочина и ключове неща има само в това "минаване" на дадена мисъл...
На други миста Учителя дава точно "пътя" на мисълта. Нали не си представяте, че мислите ви бомбандират черепните кутии и някой от тях влизат вътре, а други се отразяват? Как стават нещата тогава? Има ли някой, който е давал Светлина по този въпрос? (аз не съм срещал подобно нещо в езотеричните науки!)
А представяте ли си как ще се развият конвенционалните науки, ако "осъзнаят" тези факти? Как ще се развие психологията, психиатрията?
А какво да кажем за магиите? Колко хора са обекти на "мисловни атаки"? Колко хора могат да си помогнат сами, само, ако осъзнаят няколко простички неща ? Навярно милиони ще се самоизлекуват от лоши влияния...
А как подобна теория ще помогне за разгадаване на "енигмите" около ясновидството, телепатията и др. подобни "дарби", които всеки си ги разтяга, както си иска и влага свои си тълкувания в тези понятия, в следствие, на което обикновено се получава една "хубава" манджа с грозде. :)
  
Препоръчвам на всеки дълбока да се "замисли" по тази тема, която е много ключова според мен!      

20
Други / БРАТСКИ МОСТОВЕ !
« -: юни 25, 2009, 07:08:32 am »
Здравейте!

Днес ми хрумна идеята да създам тази тема, която да кореспондира със един друг братски форум   ( http://www.beinsadouno.com/board/index.php?act=idx ) и да обсъждаме аналогични теми.
Целта е, когато там възникне важна и основополагаща тема за духовното съзряване на човек, но същата бъде "заплескана" от светски спам, тук да конкретизираме равносметки, изводи и обобщения, които безспорно и единствено са в духа на  Учението на Учителя Беинса Дуно.
В унисон с тази цел се подразбира, че темата няма да е място за спорове или уточняване на мнения, а просто споделяне на мнение, относно важни нерешени въпроси, повдигнати на цитираното място.

Защо да не го правим това там ? - За много от присъстващите тук, може би това е възможно, но за жалост, за мен това не е така. Преди около два месеца, профила ми (http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showuser=5707 ) беше изключен от посочения братския форум, по обвинение за нарушение на правилника. Не бих искал да се се впускам в подробности, но основното обвинение се състои в това, че аз наред с похвалите си към някой от светските модератори, проявявам и критичност към техни изказани мнения, разбирания и становища.
Дали са морални и братски такива упреци и санкции ? Дали е достойно да изхвърлиш някой, без право да вземе "багажа си" (личните си папки!) ? Дали и правилно да цензурираш брат си, като му поставиш светски опекун (модератор), който да го наблюдава в писането ? Редно ли е да наложиш на брат си, който ти помага реално и обича истински, правилник ? От какво се страхува в такива моменти дадения човек, поставящ подобни ограничения (правила!) ?  Правилно ли е да изгонваш, изключваш или "модераторски да наблюдаваш"  брат си, след като последния е доказал сериозно и отговорно поведение и това, че може да носи отговорност...? Не е ли по-простичко да кажеш ..."Брат, спри!" и нещата ще се решат безпроблемно или трябва да се демонстрира власт и сила ? ...
Има още много подобни въпроси, но аз не само няма да ги задам, но няма и да ги коментирам. Хубаво е обаче все пак да се напишат подобни резонни въпроси, за да може всеки участник в подобни събития (участващ пряко или косвено в налагане на санкции!) да има теми за размисъл, които теми, надявам се, ще помагат за преосмислянето на правилното поведение при наличие на братски взаимоотношения или при реализиране на братски проекти в бъдеще.
ВАЖНО! - много от четящите тези редове ще си помислят, че пиша настоящето мнение, с цел упрек или критика, израз на обидата ми към администраторите на посочения сайт.
Уверявам  ВИ братя и сестри, това не е така! Въпреки, че не ми беше приятно от факта на изгонване, при който не можеш да вземеш дори личната си кореспонденция, аз не тая в себе си ни най-малка обида или засегнатост. Считам, че има Кой да съди и стремежа ми е бил винаги да не си позволявам да изземвам тази функция. Единственият ми мотив е това, че ми е много мъчно...Мъчно ми е за всички онези хора, които полагат толкова много усилия и труд за разпространение на Словото и трупат, от една страна толкова позитиви и положителна карма, а от друга страна похабяват и прахосват така лесно своето благословение,... като в делата си допускат толкова елементарни и необмислени грешки в братското общуване. Това е, което ме натъжава изключително много! Допуснатите грешки в братските взаимоотношенията, изгарят много бързо натрупания позитивизъм (благословение) от братската работа... Факт, който съм го наблюдавал и проверявал многократно в моя опит. Повярвайте ми!
Колкото и елементарно да звучи, за жалост, това е и един от основните проблеми в братските среди, когато се върши колосална братска работа за Словото, а дефакто хората, които участват, не могат да изживеят пълноценно благословението си от това, и са подложени на много неприятни изпитания, компромиси, изненади и разочарования в личен план и в личния си живот... Примери много и всеки може да ги открие около себе си ... Все пак, това е друга тема и ще спра дотук.

Накрая само ще изразя почитанието си и уважението си към всички работещи в сайта www.beinsadouno.com  и ще им пожелая Мир, Любов и Светлина в тяхната работа и начинания.

п.п. Идея към администраторите на този сайт - За улеснение и прегледност, ако може да направите във "Форума посветен на Учителя Петър Дънов",  подфорум "Братски мостове", в който да се разискват повдигнати теми от сродни по насоченост други сайтове и форуми. Благодаря ви предварително!

 




    


  

Страници: 1 [2]