Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - Никола Дамянов

Страници: [1] 2
1
" Каква е разликата между мъртвия и живия? Мъртвият нито престъпление прави, нито добро прави, а живият и престъпление прави, и добро прави. Кое е по-хубаво от това? Вие искате да направите само добро, а да не правите престъпления. Тогава трябва да умрете. Който иска да прави само добро, а да не прави зло, той трябва да умре, нищо повече. Искаш ли да правиш добро и зло, тогава оживей! В живота се ражда желанието, мисълта на човека да прави добро, а да не прави зло. А в смъртта се явява желание в човека да оживее."

Из "Имаше някой человек", 13-та НБ, 26 декември 1937 г. ( от тук - http://triangle.bg/books/1937-09-26-10.1998/1937-12-26-10.html )


Интересен изказ и интересни изводи и заключения е направил Учителя!

Някой има ли желание да си направим мисловен "фитнес" с този цитат? :)
Какво мислите вие за подчертаното по-горе?
Дайте мнение как го разбирате цитата?

Поздрави.



2
Мисъл за деня:
"Ако чакате кармата да разреши вашите задачи, нищо няма да постигнете. Другият път, по който можете да ги разрешите, е Любовта. Ако човек избере този път, за него се отнася стихът: „Бог да обърше всяка сълза от очите ви.“ Това наричаме ликвидация на старата карма. Всички хора са оплетени в нея. Ликвидирайте с нея!"

Изключително важна и ключова Идея има в тази мъсъл за деня!
Препоръчвам я на всеки да я прочете (Беседата!) и вникне в Идеите задълбочено. 
Преди време в Портала се опитах да предизвикам подобна дискусия с тема "Карма, прераждане,...Изход ?!?" тук - http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=7388&st=0

Какъв е проблема? - От една страна имаме закона на Кармата, уреждащ Вселенската справедливост, който на Земята е подпомогнат от закона на Прераждането. (защо участва и прераждането е ясно, но е друга тема!)
Накратко как стоят нещата - причините пораждат следствия (това е кармата), но тъй като земният живот е краен, някой от следствията се "прехвърлят" като дългове в следващи прераждания, за да може да се уреди в крайна сметка Вселенската Божия справедливост.
Това на всеки е ясно (или не е?!?), но няма значение, защото сега това не е предмет на дискусия или размисли.

Какво разискваме? - Значи през земният си живот човек изкупува стара карма (търпи следствията на минали причини!), НО същевременно създава и НОВИ причини, които ще пораждат бъдещи следствия, тоест - трупа се и нова карма, която "отлежава" за уреждане, наред със неизкупената стара карма.
Ето тук е и проблема! - Има възможност човек да попадне в една омагьосана цикличност, от която просто няма изход. :)

Въпросът е - какво трябва да се направи за да се излезе от този порочен кръг (карма-прераждане-карма-прераждане-карма-прераждане...) ? Как може той да се "разкъса" и Душата да получи нужното съвършенство, необходимо и да се слее със своя Първоизточник ?
В този ред на мисли колко категорично и хубаво го е казал Учителя - "Ако чакате кармата да разреши вашите задачи, нищо няма да постигнете."  и "Всички хора са оплетени в нея." (старата карма!)

От тук може да се направи доста важен извод... Да започнем с него - Значи кармата не влияе пряко върху човешкото израстване, а е един второстепенен "атрибут"... Тя е един "помощник", заедно с прераждането!
Какъв е механизма - в цикличността от карма и прераждане, човек "потъва" във материята и трупа много негативи, които пораждат мъки, неволи и страдания. Ето защо и Учителя толкова често говори и разяснява за Страданието, което разглежда като основен метод за повдигане на човешката Душа. (а ние все бягаме от него!) :)
В крайна сметка в зависимост от поносимостта към количеството натрупано Страдание (при всекиго тази граница е индивидуална!), човек рано или късно решава да "разкъса" омагьосаният кръг... (на други места Учителя казва и точно за "нишаните" кога идва този момент, тоест как се разпознава "границата" - друга тема!)
Значи, как става подобно "разкъсване" (освобождаване)? - Със започването на ликвидиране на старата карма, всъщност започва и излизането от цикличността, за която споменах.  Учителя си го казва - "ЛИКВИДИРАЙТЕ С НЕЯ!"
В унисон с постулатите на Учението, Той казва, че подобна ликвидация трябва да става с Любов. Това е малко общо казано, но трябва да имаме предвид, че един Учител може да казва толкова, колкото може да "носят" учениците му...  :)

Конкретни въпроси и теми за размисъл:

1.Вие имате ли опитност в ликвидиране на стара карма?
2.Какви методи конкретно ползвате?
3.Какви резултати и следствия сте наблюдавали след подобна ликвидация.

Поздрави.   
 

 

 

3
Мисъл за деня:
"Погрешката поправяй веднага, не я оставяй да ти турят лихва. В началото по-лесно се поправя. Това е Божественият начин. Колкото човек повече отлага, толкова по-мъчно се поправя. Малкият грях е семка. Някой казва: „Това е нищо.“ Обаче последствията са големи. Малката семка пораства и става голямо дърво. Малките погрешки създават големи нещастия. Една кибритена клечка е малка, но може да унищожи цял град."

Сигурно безброй пъти сме коментирали и дискутирали тази тема, и тук,... и особено в Портала - "за погрешката".
В Беседите си, Учителя обръща особено внимание на тази тема,  дълбоко я е анализирал и е дал много Светлина по нея. Мисля, че няма човек който е чел Беседите и да не знае "разбивката" - погрешка, грешка и грях, и... техният произход, взаимовръзките между тях и предназначението им.

В тази мисъл за деня се внася един нов мотив обаче, който често се омаловажава, незабелязва или просто игнорира, защото просто е много неегоугоден... Мотива за "ПОПРАВЯНЕТО" !
За да работиш за "поправянето на погрешки (грешки, грехове)" какво е необходимо? - Първо и основно нещо е да може те да се осъзнаят като такива и да се локализират във времето. Голям проблем е това! :)
Защо проблем? - Еми погледнете в различните постове в братските форуми. Всяка една погрешка може да се оневини и ОПРАВДАЕ по хиляди начини... - "това било от Бога", "погрешката била част от Пътя", "не било хубаво да се връща човек назад, за да не спъва своето развитие", ... и какви ли още купище нелепости съм чел и то от хора четящи и занимаващи се със Словото дълги периоди от време.

А колко ясно и конкретно е казано - "погрешката да се поправя ВЕДНАГА" . Защо ВЕДНАГА? - Защото се трупа ЛИХВА! А с лихвите нещата се утежняват, но това не означава, че няма да се плащат. Всъщност така и погрешката прераства в грешка, а след това се трансформира в грях...
Колко е проста тази взаимовръзката. Очевадна е! А защо не се разбира?!?
Следствията от това неразбиране какви са? - Учителя пак го е казал  "Малките погрешки създават големи нещастия." и дори се изразява още по-крайно за да засили важността от това, че трябва да се ПОПРАВЯТ погрешките, а не да се натрупват... като казва - "Една кибритена клечка е малка, но може да унищожи цял град."   
Представяте ли си го образно?!? Натрупват се много сухи (омаловажени и подценени) съчки (погрешки), които после с едно малко усилие на черната ложа (клечица кибрит) - се опожаряват всичко. "Изгаря" за миг както при пожарите, дългогодишен духовен опит,... развивани и трупани добродетели и качества,...и то за какво? Тъжна работа!

Добре! Конкретно... Как можем да се спестим подобни "пожари"?
Отговора е простичък - с водене на съзнателен живот.
А какво е съзнателен живот? - Някой си мислят, че като насъберат много знания от прочетени Беседи или друга литература, водят съзнателен живот. Да, но трупането на знания е само една МАЛКА част от съзнателният живот, която много лесно се постига и няма основно значение.
Съзнателният живот - е преди всичко анализ и ретроспекция на лично поведение, опитности, взети решение и последвали действия. В резултат на това се откриват погрешки, грешки и грехове,.... и се работи за тяхното ПОПРАВЯНЕ. Това е съзнателен живот. Това е същността на съзнателният живот!

В този смисъл, човек трябва винаги да е обърнат към себе си и да се стреми да "поправя" (съзнателно, САМ да изкупува и урежда) натрупаните погрешки и техните производни. Следствие от това е само едно - получава се устойчиво и необратимо духовено израстване, а в обратният случай - имаме "пожар", който ни поставя в началото на нашият Път, или както се казва - "започваме отново работа на гола нива". :)

Поздрави.


4
Мисъл за деня:
При някои противоречия ние се обезсърчаваме. Нещата отвън могат да се менят, но ние трябва да останем неизменни.От вас се изисква самообладание. Ако сте неразположени, за да запазите мира си, кажете си: „Аз живея в света на пълната хармония. Обиколен съм от разумни и възвишени Същества, които са готови да ми помогнат.“

Много интересна мисъл за деня. Много размисъл има в нея...

Как така "да останем неизменни", когато нещата от вън се менят?
Нали "всичко тече, всичко се променя" ?
Човек се учи и усъвършенства тук на Земята ("училището"!),... може ли това да става без да се изменяме?

Някой има ли отговори на тези въпроси?
Ще споделите ли мнение по мотива ? :)

Поздрави.
 


5
Мисъл за деня:
"В шестата раса всеки ще съзнава, че и другите имат права и свобода като него. Казано е: „Ако не се родите изново.“ Тези думи подразбират шестата раса. Новораждането, за което говорят християните, е влизане в шестата раса, а покаянието, обръщението и пр. са приготовление. Новородените са вече в шестата раса."

Много хубава мисъл за деня, който предизвиква много "висящи" въпроси...
Навсякъде се говори за новата раса, за шестата раса, за събитията които ще се случат през този период от време,....НО :

Кои ще се хората, които ще изградят тази раса?
Какви са критериите, на които те трябва да отговарят?
Какъв е Пътя, който тези Души трябва да извървят?

Ето Учителя дава "нишан" и поставя "летвата" на ниво, което ако не се премине, човек може само да си въобразява, че е от шестата раса, но какво има общо това с реалността ?!?

Колко е просто, ясно и конкретно само - "ВЛИЗАНЕТО в шестата раса става, чрез новорождение" или "Новородените са вече в шестата раса" !

Накрая, с настоящето мнение ми се иска да дам теми за размисъл за родители (особено майки!), които така са се запленили от своите рожби (аметистови, кристални и какви ли не още!) и... едва ли не още от съмото раждане всичките тези деца са поставени  в "редиците" на шестата раса. Размислите могат да се правят в две насоки - 1.Творчески процес (планирана бременност и раждане) + 2. Благоприятни условия и среда за израстване (съзряване) на детето.
И двата процеса са важни (двупосочно - и за родители и за децата),...а целта е новорождение, тоест нов член на ШЕСТАТА раса. 


 


 

6
Мисъл за деня:
"Щом говорим за Светлината, разбираме пробуждане на човешкото съзнание. Щом говорим за топлина, разбираме вече функциониране на съзнанието – то има условия да функционира. Ако съзнанието има светлина, пък няма топлина, то съзнанието е пробудено, но не може да функционира. Щом говорим за топлина, разбираме, че туй съзнание функционира. Без топлина то не може да функционира. При светлината има пробуда, напрежението е отвън."

Една хубава мисъл за деня, която за сетен път показва, че Словото е "непресъхващ извор"...
Извор, от който бликат постоянно чисти идеи, които подпомагат осмислянето на света около нас и дават отговори на въпросите, касаещи нашето себепознание.

Светлината и Топлината - връзки, зависимости, закономерности... Колко ясно е подчертан баланса, без който едно съзнание може да бъде блокирано. А нима това не се наблюдава често около нас?
Принципно умът се свързва с Светлината, а сърцето - с Топлината. Респективно може да се направи връзка между разумността и чувствата... Надявам се познати за всеки един от нас неща.
От друга страна мисълта на деня пряко кореспондира и с библейската мъдрост - "ако Любов нямаш - нищо нямаш!" (цитирам по памет!)
В мотива тази мъдрост се преповтаря на едно друго ниво като се разяснява, защо става така на практика...
Това дали може да ни го разясни един богослов или християнски проповедник, например? Съмняван се! Значи, дори и да имаме знания и Светлина, които пробуждат нашето съзнание, това изобщо не е достатъчно, последното да функционира!
Когато човек приложи тези знания по законите на Любовта, се получава тази Топлина - необходимата съставка (притурката!), която отпушва вече правилното функциониране на Съзнанието.

Изобщо Словото се прелива в една непрекъсната хармония, взаимосвързаност и изчистени понятия в Беседите,...което води до една "обемност", многопистовост и изчерпателност... Всъщност нали и за това казваме - "Слово", а не говорим за окултна литература, езотерична литература, или духовни съчинения, които обикновено се пишат от "посветени", скалъпили своите знания от изчетени книги, теории или тези.
Е,...в това разбира се няма нищо лошо! "Смляната храна" обаче, бързо засища, но определено не е много полезна. С нея човек лесно може да "преяде", а на това Учителя му казва "подпушване" - болест, от която страдат много интелигентни хора, водещи съзнателен живот.

Накратко - от мотива следва, че за да функционира правилно съзнанието, на него му е необходимо не само пробуждаща Светлина, но и Топлина. Добре!
Възниква въпроса - а може ли само с Топлина (Любов) да функционира правилно Съзнанието, без да получава необходимото количество Светлина? Отговора е ясен, но не случайно задавам въпроса. Върху това също е говорено много в Беседите и е обяснявано на дълго и широко... На други места вече темата се разлиства за пробуденото и развито вече съзнание, като крайната цел е придобиване на едно "свръх съзнание", при което Душата получава зрялост, необходима за сливане със своя Първоизточник.

Полезни изводи, които можем да си направим...  - в зависимост от това какъв уклон има човек (към приемане на повече Светлина или към това да има повече Топлина), всеки трябва да си направи един себеанализ и да работи за постигане на БАЛАНС.
Често на практика се забелязва изпадане в крайности, в които хората "боксуват"...
Например, аз искрено се радвам на хора преливащи от Любов и Топлина, които вдъхновено цитират Апостол Павел или Учителя и на практика се стремят да прилагат нещата,... но същевременно много ми е тъжно, когато същите тези хора често постъпват по много неразумен начин, ... тоест подценяват нужното количество Светлина, което трябва да имат за своето развитие и действия. Подобно нещо, често се среща при жените, но не е задължително...
Обратното също се наблюдава често... Има хора, които са придобили изключително много знания и получават много Светлина, и разбиране за нещата,  но резултатите (получаване на Божието Благословение и сериозни крачки в Пътя си), определено се минимизират,...поради намалена Топлина.

Много ценна мисъл е тази,... и ако човек се задълбочи и обективно се самоанализира, може да си помогне изключително много в своето развитие.

Поздрави.  

7
Мисъл за деня:
"Пазете се от следното: не всички хора се интересуват от едни и същи идеи. Затова не натрапвайте на човека тези идеи и тези форми, от които той не се интересува. Христос не иска хората да приемат новото по закона на насилието. Важно е ние да изпълним Волята Божия, а пък другите дали я изпълняват, или не – да ги оставим свободни. Не упражнявайте никакво насилие или давление върху хората!"

Искаше ми се да коментирам тази мисъл в петък, но нямах възможност ...
Днес все нещо ме кара отново да се върна към нея.  :)
Много интересен е този закон за насилието!
От цитата следва, че след определено определено духовно равнище, насилието не само, че не се допуска във физически форми (въздействия, ограничения...), а даже и НАТРАПВАНЕТО на идеи, също се смята за насилие...
Мисля, че е хубаво да се размислим по тази тема, защото май доста насилие има около нас, ако сметнем, че водим някакъв съзнателен, респективно духовен живот. :)

За конкретност, ...значи изключваме всякаква форма на физическо насилие и разглеждаме само насилието като натрапване на идеи!
Въпросите са:
1. При какви обстоятелства човек може да натрапва идеи си? Границата е "тънка"! В крайна сметка, ако натрапваме на някой идеите си, но не го вържем, то той просто ще си отиде, ако не му харесат нещата които му говорим. Преди време във един друг форум срещах упреци за "налагане на лично мнение" във форумното общуване, това дали е възможно? Дали това е пак известен вид насилие,...или не?
2. Върху кой най-често можем да налагаме идеите си? Това не са ли наши роднини и близки познати, върху които прилагаме "добрите" си намерения ? Май и като живеем с тях тях те "няма къде да бягат", макар че не са вързани, което си е май чисто насилие. :) От там май се получава и "рекушет", обратен удар... Нещата стават още по-сложни?!? Дайте идеи от личен опит как се предпазвате да не извършите подобно "домашно насилие" ?
А има ли някой, който не е вършил подобно "домашно насилие" през съзнателният си живот?
3. Споделете лични опитности за насилие, когато сте били от другата страна, тоест  насилие извършвано върху вас, в горният смисъл на тази дума. Някой налагал ли ви е идеите си? Натрапвани ли са ви теории...? Как сте се справили? Споделете опит ...

Аз като се размислих по темата стигнах до интересни заключения и изводи. Спомних си доста случки и опитности, които имам.
Ако има желаещи можем да разменим мисли в тази насока и да постигнем някаква дълбочина...
Предлагам да се придържаме по стриктно към темата и да не включваме в мненията си примери, опитности и разсъждения за физическо насилие и подобни ограничаващи въздействия. Нека разсъжденията ни да са съсредоточени върху идеята, която е дал Учителя.

Поздрави.

8
Мисъл за деня:
"В Духовния свят никога не критикуват. Защо ще търсите погрешките на хората? Това е тровене. Влез в дома на човека като приятел и търси богатството, което носи в себе си.
Сутрин, като станете, кажете: „Господи, научи ме да мисля за моите братя и сестри, както Ти мислиш за тях.“ Да мислите добре за хората – това значи да бъдете силни. Важно е да поддържате добро мнение за всекиго."


Много хубава мисъл за деня, която дава толкова много Светлина по такива съществени въпроси като критиката...
Ако се направи преглед на писаното в Портала и тук ще се види, колко много теми има с такава насоченост и колко много повдигнати въпроси има за критиката, за съденето, за осъждане, за оценяване...

Колко точно е казано в цитата - Критиката е ОТРОВА, с която човек се трови! Критиката носи в себе си негативно мислене, което неминуемо оказва пагубно въздействие върху критикуващия.

Иска ми се да подчертая обаче и нещо друго, което навярно може лесно да се подмине... Всичко това се отнася когато човек критикува ПОГРЕШКИТЕ!  Тук е и границата (вододела!), която според мен трудно се схваща и обикновено хората не я разбират,... поне това са моите наблюдения от това, което се пише в братските форуми и от многото изчетени теми.
Отрова и тровене има, когато се критикуват погрешки, а как стоят нещата, ако човек забележи, че негов брат или сестра допускат грешки или грях?
Тогава може ли да има критика? В каква степен? Как се критикува при такива ситуации? Кой може да критикува?
Какви са законите и правилата?
Отговорите пак са дадени в цитата, но символично, а в други Беседи има и доста подробности, обстойни анализи, методи и правила, които е необходимо да се ползват.

Ей, точно това му харесвам на Словото - ВСИЧКО има в Него и до сега не съм имал въпроси, на които да не намеря ясни и точни отговори. На други места (в окултна и езотерична литература!) се изясняват или частично, или двусмислено нещата, с което хората могат да изпаднат в излишна реторика и безумни спорове.

Някой, ако иска можем да развиваме тази тема и да влизаме в дълбочина като търсим други цитати, които да коментираме и разискваме, през нашият личен опит и наблюдения.

Поздрави. 
   

9
Мисъл за деня:
"Ако Слънцето не огряваше Земята, щяхме ли да имаме сегашната култура? Било е време, когато Слънцето не е гряло, както сега. Тогавашните жители на Земята не са имали тия условия за живот, каквито днес имаме. Сегашните условия са много по-добри от предишните. В бъдеще ще има много по-благоприятни условия от сегашните. Обаче условията, удобствата не идат отвън, но отвътре. Те се крият във вътрешния живот на човека."


Четейки днешната мисъл за деня, оставам с убеждението, че доста хора, ако я разберат,...то материалният свят, пазарна икономика и потребителското общество, биха се сринали за неимоверно кратко време... Вие как мислите?

Основание да си мисля така ми дават ключовите думи:  " ...удобствата не идат отвън, но отвътре. Те се крият във вътрешния живот на човека." Дефакто сега почти за всички хора УДОБСТВАТА, се изразяват във външното материално изражение...По-добра къща, по-голяма..., по-широка..., повече "екстри" (басейн, джакузи, вани...), по-голяма и по-удобна кола,...па добро обзавеждане...
Е, ... по света (примерно на запад!) това си е основна цел и смисъл за цял живот, но не бих казал, че това не се отнася и за тук. В България хората не са заможни, но съм забелязал, че с повишаване на приходите, дори и при съзнателни хора, водещи някакъв духовен живот, потребностите растат пропорционално.  :)
Мога да дам примери и за много хора, които въпреки, че са опитали от "удобствата" предлагани от един вътрешен живот, при предоставена им възможност избират изцяло "външни удобства"...Темата е сложна и парлива,...и не бих искал да задълбаваме в излишни спорове и уточнения.  
В този ред на мисли,... май с нищо не се различаваме от едно безумно потребителско общество (тук в България!), с изключение на това, че за сега Бог не ни е дал материално изобилие, с което може би временно ни щади и предпазва...
Какво ли ще стане, ако благата се отприщят от Небето? ... Имам усещането, че за нула време ще се "издавят" доста духовни хора, защото изкушенията никак не са малко, а оправдание има за всичко!

Няма значение! Мисълта ми беше, че... "удобствата" идват от вътре. Добре!
Някой би ли споделил как го разбира това нещо, но не от гледна точка на теория, а от гледна точка на личен опит и наблюдение...?
Бихте ли споделели случки или лични преживявания, с които сте проверили тези думи и твърдения, казани от Учителя, които са според мен много съществен Закон.

Поздрави.    

10
Здравейте!
Преди около година имах подобна идея "Паневритмичен "пояс" на Земята", за която писах в Портала ( http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=6586&st=0 ). Виждам, че сега там нещата се раздвижват и мисля, че ще е хубаво и тук в тези форуми да се споделят мисли и коментари в тази насока.
Всъщност трудно е да се каже, че идеята е моя. По-скоро идеята е може би отговор на въпроси, върху които дискутирахме тогава с приятели относно ролята на Паневритмията, за Нейният смисъл и големите възможности, които Тя предоставя в общочовешки план.   
Това не са общи фрази, необосновани думи или голи хвалебствия,... но няма да се обосновавам или уточнявам на този етап.  Ще кажа само, че Съдбата ми отреди доста години да гледам Паневритмията от вън (стотици пъти!), без да играя... Имам доста медитации, опит и размисли при наблюдение на различни играещи групи, от гледна точка на състав, численост и музикално оформление. Така че, ако споделям мисли, трябва да уточня, че те ще бъдат от тази гледна точка. (другата като играещ, също я имам, но ще я избягвам!)

Като начало ще копирам цялото ми мнение, а с времето при желание и разположение ще коментираме и конкретни неща.

"Накратко идеята се състои в това - във всеки часови пояс от Земята да се се намерят хора, които да желаят да играят Паневритмия в предварително определено точно време.
Начинанието не е лесно, но нищо лошо да се сложи началото все пак ... :)
Още повече,че и идеята ще произлезе от едно място като настоящите форуми, където доста хора се стремят да водят съзнателен живот.

Организацията е сложна, но затова пък като начало може би трябва да се наберат желаещи...В този ред на мисли, нека всеки който знае, че негови познати играят някъде по света Паневритмия, да се свърже с тях и да каже за идеята или да остави координати тук.

Не съм влизал в подробности, но ако има съвети относно часовите зони и идея кое е най-подходящото време за игра ...Всичко ще бъде добре дошло!

Първоначално може да се играе веднъж седмично (почивните дни), като тенденцията да остане за ежедневно изпълнение. Все пак Слънцето не грее само през почивните дни, нали? :)

В крайна сметка аз си го представям като един лъч, който обикаля Земното кълбо, като се получава едно ЗАСТЪПВАНЕ на отделните Паневритмии на различните групи. Горе долу трябва да има минимум 24 групи, които да играят в 24-те часови пояса в уречено време. Продължителността на Паневритмията е някъде около час.
Разбира се, че като за начало някъде, където няма група може да бъде принципа "И сам войнът е войн", тоест Паневритмията може да се играе и от сам човек или двама, например... Бройката да няма значение, а да се спазва идеята и "покритието" на зоните.

Пожелавам Светлина, Успех и Късмет на всички желаещи да се включат в реализирането на тази идея ! "


Накрая - иска ми се да благодаря на всички братя и сестри, които приветстват идеята и мислят за нейното развитие в Портала. Надявам се, че ще има развитие и тук. Прегърнете идеята като своя, защото тя гарантирано е идея на Всемирното Бялото Братство и за в бъдеще ще служи като една стабилна основа, върху която ще се развиват взаимоотношенията и хармонията между разумните човешки същества от ВСИЧКИ точки на Земното кълбо, без оглед на местоживеене, раса или етническа принадлежност... Това го казвам отговорно, а и лесно може да се докаже подобна теза. Замислете се и ще се убедите сами!

Поздрави.   



 

11
Мисъл за деня:
"Молитвата повишава вибрациите на човешката аура. Чрез това човек става неуязвим за по-нисшите околни влияния. Чрез молитвата човек се огражда от тревогите и страховете на света. Те не могат да проникнат в него."

Много съществена мисъл е днешната и в нея се говори отново (за кой ли път?!?) за МОЛИТВАТА.
Причината за подобна повтаряемост е може би в това, че това е единственият начин на "връзка" на човек с Бог. Този род "комуникация" и друг път сме го коментирали при дискусии за ясновидството, например. Изобщо молитвата и интуицията са основа, която ако човек я разбере добре, ще може навярно доста свободно да си "говори" с Бог. :)

Интересното в днешната мисъл е това, че се разглеждат по-скоро следствията от молитвата. Значи при осъществяване на правилна и регламентирана "комуникация" (дори и тя да е непълна, тоест интуицията да не е много развита!), човешката аура укрепва много и тя става "неуязвима за по-нисшите околни влияния."
Друго следствие от молитвата е и това, че чрез нея човек се "огражда" от заобикалящите го "тревоги и страхове"...
Може би всеки е запознат с това или е чел нещо повече от Беседите, но ми се иска да коментираме нещо по-практично по тази тема. Да коментираме личния си опит и наблюдения в тази насока.

Споделете тук нещо по-конкретно от вашият опит за това как се молите:
1.По колко пъти на ден и как се молите? Имате ли си някакви лични ритуали или наряди? Какво си казвате?
2.Имате ли на практика получени някакви резултати като "укрепване" на аурата или "ограждане" от лоши неща? Споделете случки или опитности в тази насока.

Мисля, че ще сме си полезни взаимно, ако разискваме и споделим свои опитности в тази насока...
Човек винаги може да научи нещо ценно или да се усъвършенства в тази необятна област на "комуникация", така да се каже.
Аз също бих споделил мисли, но не знам дали има хора, които гледа сериозно на този въпрос и такива, на които им е интересна подобна тема.  

Поздрави.


  

12
Мисъл за деня: "Помни: докато Божият Дух не се роди в тебе, ти не можеш да се повдигнеш. Не мисли, че си се самородил. Да се самородиш – това значи да поемеш правия път на живота. Тогава ще имаш само външни страдания, но не и вътрешни. Да се самородиш – това значи да осмислиш живота си, да придобиеш Любовта и да влезеш в областта на великата Хармония. При това положение страданието има смисъл. Христа разпнаха, но Той роди Божественото дете. За това дете се говори в Откровението."

Четейки тази мисъл, изпитвам удовлетворение от това, че съм се родил българин и майчиният ми език е български. Съжалявам, че не мога да цитирам точно, но и Учителя споменава в Беседите, че българският език е един от най-точните езици, чрез които могат да се изразят мисли. Май не е случайно, че сме дали азбука - възможност за писмена комуникация на толкова народи. Това е друга тема обаче... :)

Конкретно за мисълта - на мен лично, тя ми даде много Светлина.
 
Някой има ли желание да навлезем в дълбочина заедно и да се размислим?
Горните няколко изречения възбуждат ли мисли в някой или това се случва само с мен?

По случай настоящите Великденските празници, нека Хармонията и Благоразположението да изпълнят всяка една Душа, съзнателно търсеща или избрала своя Път на развитие.
 
На всички приятели пожелавам приятни изживявания и откровения в настоящите светли празнични дни.



13
Мисъл за деня:"Всякога, при всички условия на живота, употребете вашата сила, защото човек, като не я употребява, губи силата. Колкото повече я употребява, толкоз неговата сила се увеличава. Всички трябва да имате сила."

Интересна мисъл, която може да доведе човек до много размисли...
Някой "влизал" ли е в дълбочина?
От една страна има Вселенски закон за запазване на енергията, който
в общи линии се изразява в това, че при правене на нещата се използва минимално количество енергия.
От друга страна енергията на човек е пряко свързана със силите на човека.

Как така една енергия (сила) се губи, ако не се употребява от човек?
И... как така една сила се увеличава, когато тя се употребява от самият човек?  
Не съществува ли известно противоречие?
Някой задава ли си тези въпроси и може ли да предложи подходящи отговори?

Поздрави.  

14
Мисъл за деня: "Целият външен свят е едно предметно учение. Човек не е дошъл на Земята само да яде и да пие. Той е дошъл да се учи как да прилага Божественото учение и как да работи."

Интересна мисъл, която породи едни асоциации в мен,...и ще се опитам да ги споделя.
Ясно е, че смисъла на живота не е в яденето и пиенето, както често се наблюдава на практика, а в ученето. На много места и в други езотерични школи се разглежда Земята като училище. ОК!

Впечатление в цитата ми направиха съчетанието от думите - "предметно училище". Това май дава малко повече яснота за естеството на "обучението" в училището Земя.
Нека да си направим една пряка асоциация с едно училище пълно с предмети. Посредством предоставените фиксирани пет сетива + чувства и разум, на учениците им се дава възможността за самоподгтовка, ...тоест чрез изучаването на заобикалящите ни предмети да опознаем своята същност. Просто казано - имаме благоприятни условия (база!), и от тук нататък трябва всеки да използва възможностите си и капацитета си за обучение.
Да, но на кой му се ходи на училище? А на кой му се учи? - Мързела е изкривеният Вселенски закон за запазване на енергията, който с голяма сила се прилага (неправомерно!) тук на Земята. Е,...разбира се, че Бог е промислил за всичко и е "заставил", хората да се стремят към учене. Как? - с простичкият начин като е свързал предметите, които се ползват за обучение с личните нужди и потребности на хората. Добра зависимост, нали? Учителя изобщо не губи нерви, сили и енергии да обучава...:)  Демек,... ако ти се яде, щеш не щеш - ще ходиш да изучиш някой предмет и да се нахраниш, а ако не стане той ще опитваш с друг предмет, и ...така нататък. :)  
Образно казано - кръгът е затворен,...тоест имаме предметно училище, ученици със "свободна воля" да правят каквито си искат глупости с предметите, но... да са зависими от предметите, така че да има ВИНАГИ стремеж към учене. Супер простичко, елементарно и практично, нали? На всичко отгоре е взето в предвид, че учениците ще хитруват (човещинка си е!). В тази насока Всевишният е предвидил и голям брой поправки на изпитите (прераждания!), та да може всички да се изучат, и... "необразовани" да не останат. :)

На практика какво става? - ученика идва в земното училище и ще не ще - трябва да се учи. (малеее глада е голям мотор за развитие. Погледнете новороденото, още очите не си е отворило, а суче все едно не е яло нищичко девет месеца! ) Нещата обаче после стават забавни, защото глада и потребностите лесно се задоволява, но окото трудно се насища. Следствие на това алчнотията, страха и презапасяването с учебни предмети става "мисия номер ЕДНО" за учениците-земляни, и... вместо всеки един предмет да се изучава, се гледа ТОЙ да се подчини в услуга на ученика и да се сейфира. От тук май идват и всичките проблеми, и... тук май е генезиса на всички противоречия.
  
Какъв е ихода? - Изхода е ясен - "всеки да си тури мЕрката и да започне да се учи", но...това е трудно за разбиране. Всъщност, какво пък толкова му е трудно на подобно "разбиране"?!? Необходимо е всеки да осъзнае, че трябва да взема толкова, колкото са му потребностите и да не прахосва "маната небесна", защото тя на другият "ден" не е годна за ползване. Отделно всички знаят, че голи си идват на този свят и голи си отиват, макар че някой "посветени" фараони са се опитвали да замъкнат предметите за обучение на другият свят, но опитите са били безуспешни, защото въпреки усилията им, предметите са си пак тук на Земята и то хилядолетия след това.  

Добре! Има хора, които не разбират подобни разсъждения, "училища" и подобни дъра-бъра ...Това не е голям проблем, обаче. Подобни човеци ще трупат предметите от предметното училище, вместо да ги ползват по предназначението им. Разбираемо е, че складирането пък ще доведе до разваляне и загниване, което ще разложи и самият ученик - налице е вече подготовка за следващия живот.
Простичко изглеждат нещата от една страна, ...а от друга - много тъжно и жалко, защото в момента се намираме в най-загниващият стадий от еволюцията си. Потребителско общество! Никога на глава от населението не е имало толкова много натрупани  предмети, за които не сме разбрали окултният им смисъл (защо са ни дадени!). Изобщо, с една дума - "загниващо общество" сме, и това, навярно скоро ще се поправи... Тоест ще се даде нов шанс на загниващите ученици да се "рестартират" (защо не и на друга планета?), а на останалите Ученици - да продължат напред и нагоре. Поне така си мисля...и съм много оптимистично настроен в тази насока!  :)

Поздрави.    

15
Мисъл за деня:
"През ума ви минава една добра мисъл, една идея – дайте ? път. Това е служение на Бога. Не отлагайте! Вие я отлагате за една година и после искате за един ден да свършите всичката работа. Ако всеки ден вършите по малко, работата ще върви по-добре."

Иска ми се да коментирам тази мисъл, от гледна точка на идеята, която се реализира тук във форумите в раздела "Школа".
В цитата, Учителя набляга на това да не се отлагат идеи, защото загубата на време от една страна е много вредно ( от гледна точка на Ликвидациония век), а от друга страна  Божествените идеи са свързани пряко с  ПРИЛАГАНЕТО, което изисква не малко време. Мисля, че тази връзка е важно да се разбере и да се намери баланса. На практиката много хора подценяват този баланс и дефакто стопират сериозно своето развитие.
Пример - знаем Закона за помощта (често разисквахме в последните теми за него), разработили сме няколко гледни точки ( има споделен личен опит), изяснили сме действието (разумните постъпки, които да се предприемат в ситуации),... маркирали сме евентуални последствията - изобщо всичко е ясно. Да, но полза - никаква, ако не сме го приложили цялото това знание.
Как става прилагането? - трябва благоприятни условия,...тоест РЕАЛНА ситуация, при която ние да изпрактикуваме нашето знание, което е своего рода наш личен изпит.
Тук е и големият проблем на "прилагането". Човек има знанието , но няма благоприятни условия за прилагане, за да получи познанието, без което само по себе си знанието с нищо не може да ни е от полза. В този ред на мисли, не можеш да кажеш на близък - "Я сега,...разболей се или изпадни в немилост, и съответно не искай помощ, за да се проверя аз дали ще устискам и дали ще постъпя разумно спрямо законите, които знам!" Това е невъзможно. Не може да предизвикваме и насрочваме изпитите си.
ЕДИНСТВЕНОТО нещо което зависи от нас е това да поддържаме определено ниво на БУДНОСТ, което ще ни помогне изключително, когато дойдат дадените изпитания (реални ситуации). Само ако сме "будни", можем да отреагираме по най-адекватният начин и да не си проваляме изпита. А без взет изпит, което е всъщност приложено знание, може ли да направим и крачка напред в духовното си развитие? Абсолютно невъзможно нещо!

Какво се получава на практика? - Човек или пропуска момента на предоставената му възможност за прилагане на една идея (липсва будност), или не проявява нужната разумност в постъпките си,... което и в двата случая значи - провален изпит.  Респективно, от всичко това, следна "насрочване" на нова дата за поправка, която трябва да се чака... Изчакват се нови благоприятни условия и ситуации, които да ни се дадат. Това се чака!
През "чакането" обаче, човек трупа нови знания, за чиято трансформация в познания, също са необходими други (допълнителни) подходящи условия. Получава се едно наслагване... Ако можем да си го представим образно - човек е нещо като съд, който се препълва (от неприложени знания!) и в следствие на това прелива хаотично,... което просто можем да го свържем с разпиляване на енергии и време. Позната "картинка" и примери около нас - колкото си искаме.
За подобно "задръстване" със знания, преди време говорихме в едни други форуми и изказах мнение за "вредата", която може да донесе една прекомерна интелигентност на човек, който изключително много чете и са наблъсква със знания на различни школи и езотерични учения, а не балансира с прилагането на научените знанията.
Има ли "изход"...? - Методи за излизане от подобни опасни "зацикляния" са - ретроспекции; обективни  себеанализи; "въпросиране" на проблемите; подходящи приложни-медитации, което е еди вид "ментално прилагане" на минал опит (пести много време и дава доста добри резултати, но е САМО за хора с опит!); и... много други.(дълга тема!)

Мисълта ми е друга... Колко много може да помогне една подобна виртуална школа, където от дадена Беседа, всеки се стреми да открие и маркира Божествените идеи  и да сподели размисли, свързани със собствен опит. Ползите са в няколко направления:
1. "Добрите идеи и мисли", за които Учителя споменава в мисълта на деня, ще са в много по-голямо количество, при което съзнателният човек, няма да отлага, а по-скоро ще се дисциплинира, за да им "даде път" и приоритети.
2.При трудни житейски ситуации, когато Божествените идеи са обикновено кът или липсват, човек спокойно може да "презареди", с идеите предложени от други участници. Не ви ли се е случвало да четете Беседа и главата ви след това да е "празна" (безидейна!), в следствие на външни дразнители (близки, приятели, колеги,събития), които някога се компилират много неприятно и затормозяващо?  
3. С малките коментари върху изложените идеи, прилагането ще се подобри значително. Така прилагащият човек ще е по-подготвен, защото ще има на разположение сходен чужд опит, което си е голямо предимство, за успешно преминаване през различни изпитания.
4. Подобна виртуална школа, може да поддържа ежедневно високо ниво на будно съзнание в участниците, а нима това не е добра основа за всяко едно духовно израстване?

Може да има и доста други ползи от виртуалните школи, но смятам, че дори да е на лице и ЕДНА от четирите ползи по-горе, си заслужава човек да полага някакви усилия в тази насока...Поне до тогава - докато има хармония, добър тон и разбирателство между участниците.

Светъл и успешен ден на всички.        

        

Страници: [1] 2