Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Borislavil

Страници: [1]
1
Анета, относно първия абзац въпроси, които задаваш, бих ти препоръчал да четеш и да изучаваш Словото на Учителя - там са дадени съответните методи по какъв начин може да се пробуди Божественото съзнание у човека.

А относно втория ти въпрос - според мен обикновеният човек няма надеждните сетива, чрез които може да разпознае духовния Учител. Затова е казано, че когато ученикът е готов, Учителят сам го намира. А Учителят отвън е един огромен катализатор да се пробуди Божественото съзнание вътре в теб!

Само много чистите души познават Бога!

2
  "медиума, ясновидеца, пророка, Учител, какво е общото и какво различното" ? (от темата в портала)"

Ако вземем думата "медиум" в тесния й смисъл, бихме могли да кажем, че медиумът е портал за обезплътени лъжци. Присъствал съм на десетина спиритически сеанса, за да проуча явлението. Само на един от тях попаднах на стойностен медиум - всички други бяха подвеждащи. Категорично не препоръчвам спиритизма, още повече че той може да доведе до обсебване, тъй като при един медиум връзката между астралното и физическото тяло е много хлабава! Медиумът в по - широкото си значение като "посредник между световете" е необходима основа, от която израства ясновидеца, пророка и Учителя. Ето в "Евангелие на Любовта" какво се казва за разликата между ясновидеца и пророка и какво също трябва да се разбира под духовен Учител:

Когато издигнеш съзнанието си в Полето на Любовта, придобиваш пророчески дар. Казвам пророчески, а не ясновидски. Знаеш ли каква е разликата между пророчество и ясновидство? Пророкът е по-голям от ясновидеца, защото той твори, създава, моделира бъдещето със силата на своята мисъл, която изтича от Полето на Любовта, докато ясновидецът може да види това бъдеще, но отразено в съзнанието си и едва тогава да изкаже това, което вижда. Неговото Слово е творческо и създава бъдещия живот. Не че бъдещият живот вече съществува някъде, в някакво поле, в друго измерение, до което се е докоснал пророкът, не! Пророкът сам, чрез силата на своята любовна мисъл, издълбава като с огромно длето коритото, в което ще се влее реката на бъдещия живот. Ето защо чрез пророкът се изявава сам Бог и не случайно е казано: “В началото бе Словото и Словото беше у Бога, и Бог бе Словото. Всичко чрез него стана.” Когато издигнеш съзнанието си до висотата на Любовта, тогава думите ти придобиват магическа сила – те оживяват, превръщат се в живот. Казваш: “Да бъде светлина!” и става светлина. Казваш: “Да бъде любов!” и настава Любов. И това е изумителното, защото пророкът е Божие изявление, докато ясновидецът – само Божие отражение.

Само този, който познава пътя, който го е изминал, може да помага на другите да открият Учителя в себе си. Учителят не е вън от нас, Учителят е вътре в нас. Той е Божественото съзнание в човека. Той е най-висшата същност на човека. Да се гледа на Него като на външен обект е идолопоклонство. Учителят не трябва да се превръща в икона, пред която да се прекланяме. А трябва да бъде живо вътрешно присъствие, Божествено ръководство в храма на душата. И е прав в това отношение Кришнамурти като казва, че всеки сам за себе си трябва да бъде и учител, и ученик. Вътрешният светилник трябва да се запали, Божественото Съзнание трябва да се пробуди.

3
Пиша това, защото винаги ме е смущавал факта, че учениците на Учителя акцентират толкова много върху парапсихичните способности. Фатално ли е, ако човек в този живот няма такива способности? Означава ли това, че той няма достатъчно любов в себе си за да ги развие?

[/quote]

Анета, много е погрешно да се акцентира върху тези способности! Смисълът на духовната наука не е в това. Те са много подвеждащи и по - скоро опасни, отклоняващи ученика от Пътя, отколкото обратното. Особено опасно е самоцелното търсене и развитие на такива способности, защото тогава, когато ги получи, ученикът получава заедно с тях и измамно самомнение - почва да се смята за велик, за по - велик от своя Учител, започва да се самообожествява и... в крайна сметка започва падението. В Божественото учение ние имаме една водещта нишка, за която трябва да се държим - Любовта, Която трябва да развиваме и на Която трябва да позволим да озарява съзнанието ни и да се проявава в живота ни. Уверявам те, че няма по - голямо чудо от Любовта - тя дава всички блага, необходими за душата на ученика. И тогава всичко си идва по един естествен начин - дори и "свръхспособностите". Но не си мисли, че ако някой е медиум или ясновидец, е на по - високо ниво от теб и това би трябвало да те потиска! Знаен е един случай от историята на Братството - понеже Учителят е казал, че най - добрата ясновидка в България е Кортеза, няколко от Неговите ученици решават да я посетят, за да видят какво ще им каже. Каква била изненадата им, когато се завърнали и Учителят ги посрещнал с думите: "Защо ходихте да се унижавате при Кортеза? Вие сте на по - високо ниво от нея!", макар че видимо те нямали някакви по - особени способности.
Прекрасно е да си обикновен човек, защото ти дава възможност да израстваш в духовно отношение безопасно... в смирение.


4
Духовното име на Учителя - Беинса Дуно е ключ, с който трябва да знаем как да си служим. Промяната на ударенията при неговото изпяване не е случайно. Основно има две причини за това: първо, при пеенето му ние навлизаме в по - горна октава, в по - горен свят (от човешкия, земния в духовния). И второ - в сравнение с преди 70 - 100 години ситуацията се е променила, променило се е и съзнанието на хората и в частност на Учениците от Школата. Правило е - при Божествено произношение, в Божествения език ударението се поставя винаги върху корена на думата (който носи нейното значение), а не върху представката, наставката, окончанието или определителния член - те са посторонни, второстепенни, а ние трябва да се стремим към Същността, да изхождаме от Нея, Тя да ни бъде ориентир, наш водач. С други думи казано, при произнасяне на Беинса Дуно, когато ударението пада върху последните срички (както е при французите), ключът е поставен само в ключалката на врата, която е заключена. Когато поставим обаче ударенията върху първите срички, ние превъртаме ключа и отключваме вратата. Звуковият състав, Същността е една, но с промяна на ударенията ние променяме и акцента - от човешкото към Божественото, от външното, формалното към вътрешното, субстанциалното. Възниква въпроса: "Защо тогава на 4 от 24-те позиции, където има ударения при пеене на мантрата, ударението се променя и се поставя в края?" - Не можем, нямаме право и не е целесъобразно да насилваме нещата - съзнанието на Ученика днес все още не е съвършено и тази промяна в ударенията изразява неговото отклонение от високия идеал. Ако това не беше допуснато (промяната на ударението в тези четири позиции), мантрата щеше да си остане заключена и недостъпна. Така че това, което изглежда като несъвършенство, като неточност и отстъпление от Божествения Принцип само привидно е така - истината е, че то е мост, който свързва несъвършеното човешко битие със Съвършеното битие на Бога. Оттук и въздействието на мантрата, и нейната полезност!


5
Събори / Re: За уточнение
« -: юли 13, 2007, 08:49:26 am »
Доколкото аз съм запознат с проблема, Петър Дънов се ражда на 11 юли 1864 година срещу Петровден и поради тази причина е именуван Петър. Така се получава двоен празник - на 11 юли - рожден ден, а на 12 юли - имен ден (по стария стил). а Учителят се вселява в тялото на Петър Дънов значително по - късно. Това става на 7 (20) март 1897 година в село Тетово, Русенска област в една странноприемница.

Страници: [1]