Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - bobi57

Страници: [1]
1
[b]Мисъл за деня:
„Какво представлява доброто?“ – Доброто значи трябва да има една основа, която да не се разклаща под него. Доброто винаги показва една разумна основа, която ние използваме. Всяко нещо, на което ти градиш и то не се разклаща – това е добро. Всяко нещо, което вие градите и се разклаща или разклаща мислите, чувствата и постъпките – то не е добро. Добро е онова, върху което се градят мислите. [/b]
[/font] [/color]

Едва СЕГА ОСМИСЛИХ казаното от Учителя... ДОБРО е онова, върху което може да градим, което да е основа на всяко наше действие, на всяка наша постъпща... Ако това, върху което градим по някакъв начин ни разколебава, влияе негативно, тревожи ни или ни притеснява..НЕ може да бъде добро..Ако нещо е добро, то ние няма как да се колебаем..няма ЗАЩО да се колебаем..по-точно НЯМА да се колебаем да застанем зад него (върху него) или както искате го определете.. Защото тогава ще сме прави и УБЕДЕНИ в правотата си..

2
Цитат
Мисъл за деня:
От Невидимия свят всеки, който е нетърпелив, пращат го тук да се прероди, да се учи на Земята. Тъй щото, щом сте слезли на Земята, вие не сте от търпеливите. На Земята сте дошли да научите закона на търпението. И всичките несгоди на живота са училище, дето искат да ви покажат, да ви научат на търпение. Защото всичко в света, което е създадено, е на мястото си.
Понякога мисълта на деня като че ли идва като отговор на въпросите които си задавам...Ще ви бъда благодарна, ако коментирате точно тази мисъл. Аз самата мисля, че наистина ми липсва точно търпение..И много от проблемите ми произлизат точно от това...

3
Най-напред благодаря на администраторите за тази възможност. Много се радвам, че може да се коментират и други мисли от Учителя, а не само мисълта на деня, защото има неща, които сама не мога да си изясня. Например това, което е писал за любовта. Не ми се смейте  - от месеци си блъскам главата, питам сърцето, но не мога да стигна до разбиране...."Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му , и двамата се обичате.
Не може да мислиш за някого , ако той не мисли за теб."
Не мога да проумея тази мисъл.. Случвало се е да обичам някого, не само да мисля, но и да помагам... а този човек дори да не подозира, че го обичам...и да обича друг...
И още - "Ако аз обичам някого, да не влезе в мен противоречие, че той обича втори, трети и пр. Той може да обича, когото иска. Това да ми е приятно, както когато той обича мен. Това е една от най- трудните задачи." Тази мисъл също предизвиква у мене противоречиви чувства. Аз винаги съм смятала, че всеки човек е свободен да обича когото иска. И че любовта насила не може нито да се даде, нито да се вземе. Но НЕ мога да приема, че човекът, който е с мене, може да е едновременно и с друга..да е до мене, да ме прегръща и да казва че ме обича, и да казва същото на друга... Това за мене не е обич. Тогава - да, нека да е щастлив с другата - няма да завиждам..Но да е с нея, а не с двете едновременно. Моя приятелка казва - той така може така те обича...но за мене това не е любов... Извинете ме за многословието...Ще се радвам да чуя коментари, за да мога да проясня съзнанието си..и да видя друга гледна точка..тогава може би ще разбера смисъла... Ведър, слънчев и усмихнат ден на всички!

Страници: [1]