Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Раличка

Страници: [1]
1
"Важно е ние да изпълним Волята Божия, а пък другите дали я изпълняват, или не – да ги оставим свободни."

Тази част от цитата, според мен - без да налагам мнение - обезсмисля воденето на разговор, относно темата за насилието.

Волята Божия е онова проявление на Бога, което сътворява.
Ако ние не осъзнаем "Да бъде Волята Ти , както на небето, така и на земята", то нищо не сме свършили...
Бог ни е оставил да се проявяваме свободно...
Създал ни е по "Негов образ и подобие"...

"Който не върши волята Божия, както трябва, той ограничава Бога. Щом върши волята Божия, той дава свобода на Бога. Следователно не можеш да вършиш волята на Бога, ако не Му дадеш свобода. Ако Му дадеш свобода, и Той ще ти даде свобода. Ако Го ограничиш, и Той ще те ограничи. Ако Го слушаш, и Той ще те слуша. Ако не Го слушаш, и Той няма да те слуша. Вие искате Бог да ви слуша, без вие да Го слушате. Вие да Го ограничавате, а Той да ви дава свобода. Това е невъзможно. Такъв закон не съществува.

***
Важно е да изпълняваш, а не само да разбираш нещата.

***
Има човешки неща, има и Божествени неща. Човешките неща може да коригирате, но не и Божествените. Като дойдете до човешките работи, там всеки може да постъпва, както намира за добре. Щом дойдете до Божествените работи, там има определени правила, които не са наложени. Има въпроси за разрешаването, за които е нужна голяма светлина. Това се отнася до онези, на които очите са отворени. За онези, на които очите са затворени, светлината е безполезна. Светлината ще дойде, когато се отворят очите ви."

"Вътрешна свобода", Утринна Беседа (http://triangle.bg/books/1930-09-21-05.1998/1930-09-28-05.html)

Да чуем Божествената Воля, която ни говори в нас.
За това е нужно себенамиране и себевъзпитание.

Учителят е дал толкова много упражнение и методи...
Ако прилагаме тях, рано или късно, ще чуем гласа на Божествената Воля в нас, която тихичко нашепва онова, което е нужно да се сътвори.


2
"Как ще отговорите на въпроса защо човек се ражда, расте, развива, остарява и умира?

Вие ще кажете, че след като човек мине през фазите на растене, развитие и остаряване, най-после той трябва да умре, защото е грешил в своя живот. Този отговор не е правилното разрешение на въпроса. Ако вашият отговор е верен, тогава защо умират малките деца? Ние виждаме, че еднакво умират и младите, и старите хора.

Питам тогава: Защо се ражда човек? Човек се ражда, за да изучава великия закон на самопожертването. Някога човек е бил щастлив, горд, с високо мнение за себе си, голям философ, и затова Бог го е изпратил на земята да учи закона на самопожертването, да се смири, да стане толкова малък, че да се събере в една микроскопична клетка.

Смири ли се човек веднъж, оттам насетне той ще почне да учи и да прилага великите уроци на живота."


Преди години, когато четях беседи от Учителя, имах чувството, че постоянно ми се кара и ми държи сметка за прочетеното и приложеното.
Сега, след време на работа в света, думите Му звучат като благословия.
Омиротворението, изпълващо душата ми, е онази проникновеност, която ми носи усещането за единение с Божествената промисъл.

Пътят за вървене не е малък, но веднъж тръгнали, но веднъж усетили "сладостта" на изживяното, знам, че няма да се спрем.

"В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката Душа"

3
Школа / Re:2010-04-24 Смирението, МОК, 27.02.1928 г.
« -: април 24, 2010, 02:02:27 am »
"Разширяването и смаляването са процеси, през които минават и човешките идеи.
Явява се въпрос: При кое от двете състояния идеите са най-устойчиви? Кое е най-устойчиво: житото, брашното или хлябът?
 – Житото. Защо? – То е първичната идея, която слиза направо от идейния свят. Щом слезе на земята, то минава през различни фази, които са временни, преходни. И те имат приложение, но само за известно време и при известни случаи.

Оттук вадим заключението: Възприемайте идеите направо от идейния свят, в първичното им състояние, а не във видоизмененията им.

Идеите само се посаждат, но нито се мелят, нито на хляб се правят. Ако няма условия веднага да ги посеете, тогава имате право да ги смелите на брашно, да ги омесите и да направите хляб, от който да се ползват окръжаващите. Не прекарвате ли идеите си през тези процеси, те ще се развалят и ще губят своя смисъл. Дойдат ли добри условия за сеене, веднага ще ги посеете. Така постъпва добрият и богатият човек."


"Човек трябва да бъде в съгласие с Божественото.
Между човешките и Божествените мисли трябва да има пълно съгласие.

Когато казваме, че в живота всичко е постижимо, разбираме, че между човешкото и духовното, между духовното и Божественото съществува известно отношение, известен паралел. Дойдем ли до непостижими неща, това показва, че паралелът е нарушен, т.е. между човешкото и Божественото е настанала някаква дисхармония.

Някой има амбиция да стане учен човек и мисли, че това е Божествено качество. Амбицията е подтик в човека да постигне нещо, но не е резултат на Божествения паралел, който включва основните правила на живота. Само смиреният човек спазва тези правила.

В духовния свят смирението е мярка, която определя разстоянието между успоредните линии. Смирението е качество, но същевременно е мярка за определяне разстоянието между успоредните линии. От това разстояние зависи хармонията, която съществува между мислите, чувствата и постъпките на човека.

Между мислите на смирения и Божествените мисли има известен паралел, благодарение на което смиреният се ползва от знанията на Бога естествено, без никакви усилия."


Да възприемеш Божествената промисъл ясно и точно.
И както казва Delfin123, за това е нужно "да  има чистота и добродетели".
Да живееш в тях, да се изразяваш чрез тях, да се самовъзпитаваш чрез тях.
Да изявиш БОЖЕСТВЕНАТА ПРОМИСЪЛ със смирение, което ти позволява ТЯ да не бъде "замърсена" от гордостта ти,  нарушаваща  Божествения паралел и изкривяваща го.

Само така, в Душата ти би се родила радостта, че си се възползвал от дадените  добри условия, за да покълнеш даденото ти житно зрънце.

4
" Каквото мисли човек, това става. С каквито форми и образи се свързва, това става. Природата си служи със здрави и красиви форми, а не с пукнати и грозни. Процесите в природата стават непреривно, последователно.

Явява се въпросът: Защо хората не успяват в живота си? – Защото си служат повече с отрицателни и счупени форми и образи, отколкото с положителни и здрави. По този начин те късат връзката между ума и сърцето, между ума и духа, между сърцето и душата си.

Единствената връзка, която не могат да скъсат, е връзката между душата и духа, но тя е много високо, почти недостъпна за физическия свят. За да не къса естествените си връзки, човек трябва да бъде доволен от всичко, което в дадения момент има.

Дойде ли недоволството, той трябва да се справи с него, да го изучи и да извади някаква поука. Във всяка мъчнотия, във всяко изпитание се крие нещо добро, което един ден ще даде резултати.

 – „Не може ли без мъчнотии и страдания?“ – Не може. Ако можеше без страдания, пръв Христос щеше да мине без тях. Цялото небе щеше да Му дойде на помощ.

Мъчно се носят страданията, но когато човек знае крайните резултати, когато знае, че зад всяка физическа мъчнотия се крие някакво благо, той става силен и издържа с радост и любов. Търговецът може да изгуби една малка сделка, но зад нея се крият големи блага и печалби."


Всичко, което Бог ни дава, е за Добро!
Ако помним това, ако имаме вяра в Доброто - каквито и мъчнотии да ни застигнат, ще се справим.

Приложиш ли и малкото, което си научил - ще ти се даде много.

5
Школа / Re:2010-03-26 Кръг и елипса, OOK, 31.03.1926г.
« -: април 19, 2010, 07:09:34 am »
"Изобщо окултните школи са строги, защото колкото по-нагоре се качва ученикът, толкова и силите, който действат там, са по-съвършени. И тогава ученикът може да направи и много големи добрини, и много големи злини, както на себе си, така и на другите. Има различни степени на ученичество. Има ученици, които работят с малки величини; има ученици, които работят с големи величини."

"Светът, в който днес живеем, не е организиран. Ние не сме още в Царството Божие, но живеем в чистилището, в ада. Понякога човек е толкова чувствителен, че само едно махане на ръката е в състояние да му причини вреда. Ако махането с ръка може да му причини вреда, колко повече необмислено употребените думи в езика ни могат да го засегнат. Ако бяхме запознати със законите на човешката чувствителност, ние щяхме да бъдем по-внимателни в отношенията си едни към други. В такъв случай, щом някой човек е чрезмерно чувствителен, той не трябва да се явява между хората; ако се явява между тях, или трябва да се огражда, или трябва да търпи. За да търпи човек, той трябва да има воля."

"Като ученици, вие трябва да научите закона на различаването, да правите разлика кои състояния са ваши и кои не. Същевременно може да ви посети една добра и една лоша мисъл. Това показва, че два принципа едновременно действат у вас. Вашата задача е да наблюдавате тези различни прояви, да ги анализирате и да ги ползвате разумно. Това, което наблюдава и примирява и двата принципа, то е човекът. Той трябва да бъде солидарен с доброто в себе си, защото само в него може да намери благоприятна почва за своето развитие. Дойде ли злото в човека, то всякога отнема нещо: понижава ума и сърцето, а отслабва волята и тялото. За да избегнете лошите състояния, вие трябва да се самонаблюдавате, без да се плашите.

Някой казва: „Аз не искам да бъда лош човек“. – От вас зависи. Вие всякога можете да бъдете добър. Обаче ако лошото дойде у вас, това не показва, че вие сте лош човек. Опасно е, ако вие се хванете със злото ръка за ръка и го направите господар в своя живот. Злото представлява душа, изостанала в своето развитие, която иска да ви снеме до своя уровен. Тази душа нека направи едно малко усилие, тя да дойде при вас, а не вие при нея. Вие можете да пуснете едно въженце, да покажете по кой път тя може да дойде при вас. По същия начин и хората се молят Бог да изпрати Духа си при тях. Духът по никой начин няма да дойде при вас. Той може да ви покаже пътя, по който вие да отидете при Него. Отидете ли при Него, Той ще ви научи на всичко, ще ви научи на Великата Божия Любов, Мъдрост и Истина. Изобщо, всяка душа може да отиде при Бога. Това не е изключение. При каквото положение и да се намирате, вие можете да вървите по пътя, който Бог ви е предначертал. Вървите ли в Божествения път, вие ще знаете как да свършите работата, която ви е дадена."


От нас се иска на пръв поглед много.
Но реално,  това са малки стъпки, които водят до достатъчно явни постижения.
Колкото и трудно да ни изглежда, само чрез вяра, можем да проявим търпение, за да изчакаме добрите условия за проява.

И когато тези условия са налице, а ние трябва да ги различим, да се научим да ги усещаме, тогава волята да се проявим, ще бъде възнаградена.
Наградата е - радостта и пънотата в нас.

Когато работим в съзвучие с Божествената промисъл, то винаги ще можем да живеем в Реалната Истина.

Умочувствания и Сърцемисления.
Когато затворим кръга на слизане и качване , ние растем и се развиваме.

"От наше гледище злото никога не е взимало надмощие над доброто. Доброто е по-силно от злото. Любовта е по-мощна от омразата. Днес всички хора, и млади, и стари, има да разрешават свои специфични въпроси. Всеки може да разреши въпросите си при условие да запази вътрешната си връзка с Бога. Това се изисква особено от учениците."

6
"Вървете по естествения път на природата и не се страхувайте. Ако се отклоните от нейния път, вие ще си създадете изкуствени мъчнотии, с които не можете да се справите. Ще кажете, че сами не можете да свършите известна работа. „Може“ и „не може“ са относителни понятия. Това, което днес, при дадени условия не можеш да свършиш, при други условия ще можеш да свършиш."

"Ще се подчините на желанието на природата, която е предвидила вашето бъдеще. Тя иска да ви изпрати на работа там, дето ще бъдете най-полезен. Ако речете да изнасилите природата, тя ще ви даде, каквото искате, но в края на краищата виждате, че това, което сте желали, не дава никакви придобивки. Ще разберете, че сте сгрешили. Ако се остави на плана на природата, човек се радва на големи придобивки. С малко енергия той постига големи резултати. От Божествено гледище, човек трябва да запази силата и трезвостта на мисълта си, за да има какво да предаде на бъдещото поколение."

"...като напуща земята, човек трябва да остави добро наследство след себе си. Не остави ли такова наследство, природата отваря книгата си и пише: „Ето един човек, който не е изпълнил задълженията си, както трябва“. Тя пише името му и се подписва, като туря печата си. Дойде ли втори път на земята, този човек носи вече печата, който природата му е сложила – печата на лош, изопачен живот. – „Докажи това.“ – Всяко ново поколение носи печата на предидущото. Приближете се до него и четете. Ще се убедите сами, че няма нищо скрито–покрито в природата."

Мисля си, че ако човек се настрои да усети онова, което му е дадено да извърви, ще има много време за вътрешно себепознаване.

Ако човек се настрои да усеща пътя, който му е предначертан, то каквито и трудности да има по този път, то те биха били приети с вътрешната увереност, че това е вярно и правилно.

Тогава, по естествен път, човек би бил радостен. Душата му би била обвзета от истинното чувството за съпреживяване на собствената си същност...
А тя - е част от Божественото...

Познай себе си...
Като част от Единното.


7
Цитат
Дайте ход на Божественото в себе си. Дойде ли Божественото в тебе, ти ставаш господар на себе си. Ти можеш вече да обичаш, без да мислиш дали те обичат. Ако искаш непременно да отговарят на любовта ти, ти живееш в човешкото. Ти стани господар на положението. Ти обичай. Ако не те обичат, това показва, че хората около тебе не са проявили още Божественото. Каже ли някой, че няма кой да го обича, той не говори истината. Веднъж е създаден, значи, Бог пръв го е обичал.


Започнах с цитат, от беседата “Двата принципа” (http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=1380), който е лекичко в страни, но не съвсем. Най-трудно е надмогнем себе си. За това се иска усилие, а след като сме на Земята, значи ще бъде придружено и с болка. Учителят в много беседи говори да няма раздвояване. Раздвояването създава полярност, и човек се лута ту в едната, ту в другата посока. Обичта и ревността са една полярност. Но Любовта – не! Тя не е полярност. Божествената Любов не е полярност.
 
Изцяло подкрепям мнението на Delfin123 , особено
Цитат
Трудно е тук между хората да  виждаме доброто, да сме търпеливи, разсъдливи и благи.

Трудно е, но не е невъзможно. Думите може и да звучат идеалистично, но истинската реалност, тази, заложена в нашите Души, го изисква. Само така можем да почувстваме пълнотата и радостта, които са присъщи на Божественото, когато ни докосва...

Ще завърша отново с цитат. Смятам, че думите на Учителя са подходящи....
Беседата е “И отиде, та се представи”(http://triangle.bg/books/1934-09-23-10.1998/1935-03-10-10.html)
Цитат
Има неща неподходящи в характера на хората. Двама души може да са добри, но не могат да живеят заедно.
Сега всички мислят, че ако двама души по отделно са добри, че ще живеят добре помежду си. Не смесвайте нещата. Не мислете, че двама добри хора непременно могат да живеят помежду си добре.
Най-първо вие не разбирате живота. Ако кажа, че не разбирате, ще ви огранича. Под думата живеене, тази идея не е ясна в ума ви.
Ако турите две дървета близо едно до друго, ще могат ли да се развиват? Те няма да имат сокове, с които да се хранят. Тези дървета трябва да се поставят на известно разстояние едно от друго, за да могат да възприемат свободно соковете от земята и да могат да приемат свободно слънчевите лъчи. Ако са близо едно до друго, между тях ще има известно стълкновение.

Често в умовете на съвременните хора има нещо криво, не че те само са криви, но има една крива философия за живота, предадена от векове насам. Хората мислят, че ако са наблизо, ще разберат нещата по-добре.
Не, не се приближавайте наблизо, стойте на известно разстояние един от друг.
Много надалеч да сте е лошо, но и много наблизо да сте, пак е лошо.
Ако един предмет е много надалеч, не можеш да го видиш ясно, но и ако е много наблизо, пак не можеш да го видиш ясно.
Това е известен род разсъждения, които трябва да имате предвид, за да дойдете до новите положения.



8
“Това е една от най-трудните задачи.” Трудно е да смирим егото си, желанието за притежание, желанието за власт, желанието да ни бъде давана любовта непрекъснато... Това са желанията на човешката Любов.

На тази мисъл и аз съм се спирала много пъти. Докато не ми се случи да я изживея. Да си призная, не вярвах, че мога да приема друг, който е и с други. Но се оказа, че може. Сега се получи. Друг път - не знам, но от опит мога да кажа, че се чувствах свободна. Нещата приключиха, но аз израстнах за себе си. Пълнотата, която те обвзема, радостата от преплуваната река... Да приемеш другия с всичките му различия, с тъмните, с много тъмните му дълбини...  Трудно е. Но е начин да преодолееш себе си. Начин да преодолееш коловозите на егото.

Преди малко четох беседата  “Двамата Свидетели” http://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1999/1919-11-16-10.html
В нея има следното
Цитат
Едната част на кръга означава слизане, а другата възлизане; във възлизането се придобива едно знание, а в слизането друго. Следователно, когато от висотата на ума ние слезем към сърцето, умът придобива едни знания, а когато сърцето се движи отдолу към ума, придобива други знания и чувствания. И тогава формулата е следната: умът, като слиза надолу, придобива умочувствания, а сърцето, като върви нагоре, придобива сърцемисления.

Нужно е да се самовъзпитаваме, растейки – сърцето да умочувства, а умът да сърцемисли.Тогава нещата ще придобият правилно тълкувание в душата ни. Нужно ни е, да оставим другите да вървят по пътеките си, защото и ние вървим по собствените си, и, убедена съм, "не ни е приятно", когато ги пресичат и “пречат”. Думите са в кавички, защото пречките не са пречки, те са нашето израстване. Те са нашата възможност за израстване. Това, че ни се иска всичко да е по мед и малсо, е заспиване... А ние сме дошли в това прераждане, за да израстнем във вътрешен план.

“Това е една от най-трудните задачи”. Докато сърцето и умът ни са в разнобой, докато се раздвоява – едното в чувствата, другия – в мисленето, няма да получим вътрешен покой. Тогава няма да чуем и шепота на Божественото в нас.  Човешката любов е обвивката на Божествената. Вярвам, че не само обвивките ще ни привличат. Те са само част от Истината, но не пълната.

Страници: [1]