Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Ирина - Horus

Страници: [1] 2
1
Поздрaви на приятели / Re:Честит рожден ден!
« -: август 18, 2010, 04:45:11 am »
Честит Рожден ден, Никола!

Здраве, Благополучие, Хармония, Любов, Вдъхновение, Светлина..
..и всичко, което желаеш!




2
Всяка ли погрешка може да се поправи? Защото като погледна назад,  виждам такива, които няма как да се "ремонтират"... :(

Ани, замислих се върху това :) и смятам, че няма такива погрешки.
Когато бях на деветнайсет години загубих майка си. Както в отношенията на всеки родител-дете, така и между нас имаше куп неразрешени противоречия, недоизказани думи, неизразени чувства и състояния. Аз бях (според нея) един див тинейджър с разтурен живот, а тя (според мен) беше хипер взискателна и перфектна :) Меко казано, отношенията ни бяха "горещи" :)
Така, когато стана ясно, че в този живот те са приключили - очевидно нямаше как да ги "изчистя". Това ми тежеше, и най-вече за несподелените (от гордост и други такива) чувства на обич. Затова реших вътре в себе си да "изчистя" и разреша нещата. И така настъпи освобождаването и удовлетворението. Просто се дистанцирах от субективизма си, усетих нещата "от нейната страна", видях ги "отгоре" разумно и безпристрастно. И разбрах, че мога да се погрижа за моята половина на отношенията ни, а за нейната половина - тя сама трябва да го направи, ако желае. Така дойдоха разбирането, прошката и обичта. Мисля, че стана взаимно, защото от тогава мисълта ми за нея е свързана с лекота, топлина и уют.
На много места Учителят също е казвал, че можем да направим всичко сами "в тайната си стаичка", в сърцето. Че, не е нужно другият даже да знае - важното е ние на изчистим за себе си нещата, които класифицираме като лични погрешки. Да не държим сметка и очаквания за другия дали и той ще направи същото - това той сам решава.

3
А какво е съзнателен живот? - Някой си мислят, че като насъберат много знания от прочетени Беседи или друга литература, водят съзнателен живот. Да, но трупането на знания е само една МАЛКА част от съзнателният живот, която много лесно се постига и няма основно значение.
Съзнателният живот - е преди всичко анализ и ретроспекция на лично поведение, опитности, взети решение и последвали действия. В резултат на това се откриват погрешки, грешки и грехове,.... и се работи за тяхното ПОПРАВЯНЕ. Това е съзнателен живот. Това е същността на съзнателният живот!

Според мен, всички хора водят съзнателен живот. Разликата е в нивото им на осъзнатост, което ниво определя степента на откриване на въпросните погрешки и изправянето им. И именно степента на нашата осъзнатост ще бъде и правопропорционална с количеството Истина, която можем да приемаме в себе си и чрез която да израстваме духовно.
Ако трябва да дадем определение на съзнателността – общо казано, това е яснотата, с която възприемаме и разбираме всичко около нас. Тя е обобщение на целия ни житейски опит, включително познанието, интелекта, интуицията, инстинктите и всичко, което възприемаме чрез петте си сетива. Затова е и лесно разбираемо защо при всеки човек нивото на съзнателност е различно и достига до различни отговори сам за себе си и за света, когато се опитва само с помощтта на съзнанието си. А да разглеждаме и оценяваме дадено нещо само с помощтта на съзнанието си – означава да виждаме следствието, но не и причината. Това ни кара да правим ценностни преценки за себе си и за другите и да окачествяваме това, което виждаме, чуваме и чувстваме така, сякаш то действително е Истина, а всъщност може да е просто погрешна убеденост на съзнанието ни.

Затова, това което трябва да направим е именно следното:

1.
човек трябва винаги да е обърнат към себе си и да се стреми да "поправя" натрупаните погрешки и техните производни.

2. .. и да развиваме връзката си със Свръхсъзнанието, което да ни напътства в духовното ни израстване.

4
Други / Re:Рожден ден на сайта
« -: юни 07, 2010, 11:23:16 am »

5
Към написаното от Никола, бих допълнила само личното си мнение от наблюдения и изследвания в областта на езотериката, а в частност и от астро-науките.

Получаването на информация от бъдещето (прогностика, проскопия, ясновидство и т.н.) или от миналото - става като факторът време почти се изплъзва от контрола на съзнанието. В редки случаи е възможно по косвен път да се стигне до извод за възможното време на проявление на минало или бъдещо събитие. И в двата случая се мобилизират психически и физически сили, които могат да коригират събитието.
Опростено процесът на "ясно виждане" в бъдещето, чрез сънища, астрология или проскопия, протича по следната схема:
При съзнателно търсене на информация, човек изпраща своята енергия към интересуващия го обект, слива се с него, включва го към своя енергиен обем и по създадения по такъв начин канал, получава интересуващата го информация. При несъзнателно търсене на информация, но при улавянето й, механизмът е същия..
Осъзнаването и използването й може да направи живота по-интересен и вълнуващ. Но.. само толкова. Защото, следва развитието на способностите за осъзнаване на информацията да се подчинява на контрол! За целта е необходимо пределно внимание към собствената физика, психика, задълбочено осмисляне и максимално осъзнаване на собствените действия.
Пренастройването на съзнанието, насочването му към външната среда или навътре, с цел да бъде получена информация, може да бъде постигнато и да стане навик в резултат на повече или по-малко упражнения.

Нека все пак да изясним един въпрос. Защо хората изобщо търсят ясновидци, гадатели, астролози..?
При всяка една форма на нерешителност, колебание, страх и надежда, хората са склонни да търсят помощта на някой “феномен”. Тогава те търсят “надарения свише” за съвет, защото вярват, че той притежава необикновени качества и може да им помогне. И в такъв момент са склонни да повярват в почти всяко хубаво нещо, което им се ”предскаже” или да се хванат за всяко негативно ”предсказание” - че то е виновно за сполетелите ги проблеми.
А някой запитал ли се е ”как човек може да се противопостави на негативните влияния и "трудни" транзити на планетите”.. като просто не се интересува от тях и нехае? Дали пък те не влияят на този, който се самосугестира, че трябва да му влияят?

Примери мога да дам доста със себе си. Аз от астрология не се интересувам. Приложила съм съвета на Учителя да познавам окултните науки толкова добре, че .. да не се оставям да ми промиват мозъка с псевдо-теории. Самият Учител ги е изучавал, съпоставял, изследвал и експериментирал с тях – но, Той винаги е бил далече от суеверието и подчинението пред каквото и да е и на много места е казвал, че това е отлично забавление, което макар и често да служи като канал за получаване на обективна интуитивна ифнормация – в повечето случаи е непрофесионално и следва да се приема като такова.. Та, Той дори ни е оставил и метод за гадаене с боб, тълкувание на магическите талисмани-пентакли от Големия Соломонов ключ и още ред други практически занимателни езотерични забавления, към които обаче задължително да се подхожда с нужния разумен скептицизъм и реализъм.
Имам приятели, професионални астролози, които са ми правили и ми правят астро-карти. С любопитство ги чета и е вярно, че често ми посочват доста неща, на които бих могла да обърна внимание. Имам правени и много звездни предсказания, на базата на заложените ми в хороскопа качества. Нищо от тези неща, обаче, не съм реализирала.. въпреки влиянията на планетите. Затова, съм убедена, че едно е да имаш някаква даденост, съвсем друго е да решиш да я използваш. Въпрос на избор, а не на внушение от страна на планетите или някой техен тълкувател.
Имам и доста приятели, които постоянно следят магнитните бури, срънчевите изригвания, баричните амплитуди и т.н. И като по поръчка настройват биологичното си равновесие, спрямо тях. Има ли магн. бури – те са зле, има ли ниско налягане – хоп! обадила им се главата или кръвното, .. и други, в този ред.
Затова съм убедена, че често може да се окаже много по-полезно за лесновнушаемите хора просто да нехаят за тези неща, да спрат да четат хороскопи и прогнози – а да се концентрират върху себе си и настоящите си проблеми, да се мобилизират в тяхното адекватно решаване и да определят заниманията си и контактите си с хората не според ”съвета на звездите”, а според собствената си разумна преценка и сърдечен трепет.

6

 но искам да разискваме нещата как се получават и свързват с прилагането и практиката...Нима това е търсене на "начин от къде да започнем" ?

Пак повтарям - теорията ти е ДОБРА и тя може да се ползва за хора, които правят "първи крачки".
Безспорно човек трябва да започне с малки крачки и да не е максималист.
Но нима не схващаш, че идеята ми за дискусия е насочена за друга група от хора, които вече ЗНАЯТ теорията и работят вече по прилагането и ?
Не се ли сещаш, че тези хора май вече трябва да са направили тези "малки крачки" и сега дискусията върви вече на друго ниво?   Не прочете ли и обосновката ми, че в ерата на информацията е лесно да натрупаш теории, но е много трудно да ги приложиш? Да придобиеш добродетели...Да развиеш качества... Писах и на какво се дължи това... и, че от там произлизат трудностите, които според теб са елементарни ?!? Елементарни са (според теб!), защото от "камбанарията" си гледаш само в една посока...Поразвърти се малко! Хоризонти има навсякъде...


Мисля, че ти не си вникнал добре в нещата и си противоречиш. Хем нямало "умуване", хем да сме разисквали - ама, като гледам това правят всички - само умуват.. а, прилагането нещо го оставят "за друг живот".
Какво имам предвид:

Повечето хора, според мен, не са направили дори и тези първи крачки. Даже да вземеш само това, че не се хранят съзнателно дори и не могат да контролират и нагоните си. Повечето (да не кажа всички) още бъркат реалното чувство за глад с навика за апетит. Гладът е призивът на тялото за градивен материал, за запазване на вътрешната телесна топлина и нормалното протичане на телесните функции. Докато апетитът е желанието за удовлетворяване на някакво несъзнателно усещане.
Пример: Човек може да има апетит за банички, алкохол, цигари, кафе, подправки, манджички, сладкиши.. Това е просто сетивно усещане. А гладът е зовът на тялото за градивен материал за създаването и функционирането на клетките. Като този градивен материал със сигурност няма нищо общо с цитираните по-горе продукти.
Е, колко хора дори това са опитали да овладеят? Колко от навиците си са успяли да контролират? Дори тази малка стъпчица не им се отдава и се подчиняват на навиците си и чревоугодничеството си. Нищо, че уж били "духовни и го знаели кое било правилното, или вече били вегетарианци" - пак си остават чревоугодници, зависими от тялото и инстинктите си.
За какъв съзнателен живот говорим тогава? За какво друго, по-високо ниво? Та те материалното си тяло не са овладяли, че камо ли да овладеят мислите и емоциите си!!! Били пишели "във форуми за съзнателен живот"... Голям праз! Аз ако се регистрирам във форум по ядрена физика и блесна с умни цитати - това гарантира ли ми номинация за нобелова награда :))))) Много наивно е да си го мислим, че етикетът на самоопределението "аз съм духовен, водя съзнателен живот, вегетарианец съм, чета беседи..." е достатъчно да сме наистина такива ...
За личния им живот на тези хора - да не говорим пък съвсем... защото там е отврат, и сам го знаеш. Колко от тях имат открити и чисти отношения в собствените си семейства? Колко от тях са направили осъзнат и отговорен избор като са създали семейства - или просто са се подали на "защото всички така правят и така е редно"..? Следствие на което - живеят в лицемерие и лъжа, изневеряват си, нагрубяват се, взаимно се разболяват и т.н. И сам можеш да си довършиш трилър-екшъна в тая посока.. Както и аз мога да ти дам десетки примери, че реалният живот на "духовните хора, които уж били на по-високо ниво" е точно такъв.

Виждаш ли, че даже и тези мънички крачки в насоката да водят разумен живот, ограничен дори в собствения им периметър - даже това не им се отдава. Пък какво остава да могат този периметър да го разширят или да израстват духовно. Каква духовност, какви самозвани клишета..? Нищо подобно! Готови са да лъжат, крадат ако се налага - само, за да са "в нормите и комфорта на обществото" и си въртят вярата и убежденията, според модата на века... Само, дето сами не виждат собствените си погрешки.

Разбира се, познавам (много малко - почти на броя на пръстите на ръцете си) хора, които го правят и са го постигнали. За такива хора много по-важно от обществения комфорт, разбиране и приемане е да бъдат в хармония със себе си и стремежът им към духовното е по-силен от всичко, то е като въздух, без който биха умрели...И този стремеж и непоколебимост в този път - просто променя цялото им същество, нужди, отношение и целия им живот. За такива хора е непоносима болест да робуват на някакви си елементарни неща като нагони, апетити или суета. И те не се насилват да са такива - не, напротив, това е нормалното им и естествено състояние.
Това имах предвид. Тръгне ли човек истински и неотклонно по този път - всичко става лесно и подкрепата на духовния свят е ежесекундна и няма начин да спреш. А всички, които имат колебания или им е трудно - те просто не са тръгнали истински, а само се оглеждат и още пресмятат "каква ще им е ползата, ако  го направят, какво ще спечелят и т.н."... А на такива, духовният свят не праща подкрепа, а още повече изпитания и шамари.. защото на духовния свят не му трябват боклуци :))))

п.п. Е, "избълвах" (благодаря за епитета, Никола, както винаги си изключително мил и възпитан :)))))) Сега може да ми изтриете мнението и да се направите, че не съществувам - за да има комфорт в дискусията.

7
Еее, Никола, не съм съгласна с теб. Всичко написано от теб звучи като „Права си по принцип, ОБАЧЕ..”.
И докато го има това ОБАЧЕ – човек винаги ще си намира оправдание да не прави нищо, а само да умува и да търси „начини откъде да започнел..”.
Нещата започват с малки крачки и не бива да бъдем максималисти.

Казваш:
[i]„но това е само в сферата на пожеланието. На практиката е много трудно приложимо”[/i]
- Трудно е за този, който си търси причина да не го направи. За този който иска – няма оправдание, а има непоколебимо намерение да действа.
[i]„нима няма опасност човек да се подхлъзне  на всяка крачка”[/i]
- Е и какво от това? Това, че винаги има риск – не значи, че трябва да се предадем пред страха. С риск живеем, с риск дишаме, с риск се храним.. Това, значи ли, че трябва да спрем на едно място и да спрем да живеем и да се развиваме? Не, не значи. Означава ни повече, ни по-малко от това, че просто трябва да сме будни и бдителни, съзнателни и отговорни. Да, може да паднем няколко пъти или да се провалим – но, според мен, е много повече, отколкото да се оставим на мързела и страха.
[i]„вегетарианството решава 70% от проблемите в тази насока”[/i]
- Интересно как ги изчисли, че са толкова? Но, дори и да са толкова – нима е нищо? И 1% решение да има – пак е по-добре от застоя и липсата на решение. Сам знаеш, че всяко постижение започва с малки крачки и всяка една мъничка крачка и победа – дава стимул и кураж за по-големите. Мисля, че дори и само това да успее да направи човек – да съумее да приложи волята си в един разумен и природосъобразен режим на хранене и живот – никак не е малко и е МНОГО повече от това само да умува кое, как, дали, защо и кога трябва да направи… и всъщност целият му живот да мине само в умуване и бездействие.
Смятам, че ще се съгласиш с това, че грандоманията е проваляла и най-големите умове, които уж са знаели начина, но са чакали наготово да постигнат резултати от самосебе си.
Нима е малко човек да се научи да контролира желанията и нагоните си? Нима, ако успее да го направи ДОРИ САМО ТОВА – то няма да изпита и кали волята му, която впоследствие да му сътрудничи в постигането на по-големи успехи? И нима дори и самото пречистване на тялото ни и контролът върху инстинктите и нагоните ни - няма да доведе и до промяна и пречистване в цялостното ни същество?
„По-скоро това е съвършенство, което човек, ако го е постигнал в абсолютна степен, няма да е тук на Земята...”
- Никой не говори за постижения в абсолютна степен. Това, че сме на земята, не означава, че не можем да го постигнем или че сме тук, защото не сме го постигнали. Означава, че сме тук, за да го приложим. И именно това значи постижение – не наличието на знание, а прилагането му тук в тези условия. И не виждам защо трябва да се оправдаваме, за да не опитаме да го направим.

Не казвам, че някой трябва да е съгласен с мен. Споделих нещата, които според мен са първите стъпки към осъзнаването от необходимост за промяна и реализирането на промяната, и които стъпки за мен са лесно постижими. Защото, вместо да си казваме „Ау, колко е трудно! Ау, колко е грандиозно! Ау, колко време ще отнеме и колко е несигурно дали ще успеем!.. и т.н.” – просто тръгнем отнякъде в малки, но упорити крачки, които впоследствие ще ни дадат увереност и за големите.

п.п. И друго: Всеки път започваш дадено свое изказване с извинения колко много и обширно ще се изказваш. Не е нужно да се извиняваш, защото не мисля, че някой е против това. Но, всеки път го завършваш с това, че ти би споделил своето мнение и опит САМО АКО И ДРУГИТЕ ГО НАПРАВЯТ, или отговорят на определени твои въпроси, или успеят да предизвикат интереса ти, или сметнеш, че мненията им „не са безумия, бля-бля празни приказки и заслужават внимание”... А, това според мен, някак не е много етично от твоя страна да поставяш такива условия на другите, защото стигаме до момента в който както виждаш те просто повече нямат желание да пишат по темите.

8
Как да разграничим "реално необходимите и добрите условия", за едно съществуване от "излишествата"?
Според мен това не е лесно! Оправдания и много "духовна" мотивация, могат да стимулират почти всяко едно излишество...
Къде е "границата"? Тя твърдо установена ли е? От какво зависи? Как се определя?
Споделете размисъл и опит в тази насока?  

Никола, въпросите ти ме провокираха да продължа дискусията и да споделя личното си мнение.
Според мен, не е чак толкова трудно да се определи „границата”. При условие, че човек е осъществил разумна връзка със себе си, проектираща се оттам и в разумна връзка с Висшата Разумност. Защото човешкият разум е същност и проявление на Върховния Разум, защото Този, който знае цялата истина, по природа е разумен. И колкото успеем да свържем себе си с Вселенския Разум и да влезем в съзвучие с Него, толкова разумни ще бъдем.
Както казах и по-горе, това означава на първо време да излезем от натрапените отвън мисловни модели. Вместо да насочваме погледа си към другите, ние трябва да се стремим да следим постоянно своето собствено отношение към света. Само така ще успеем да променим целия наш мисловен ход и постепенно това ще се превърне в принцип на едно самокоригиращо се поведение на личността, която ще започне да осъзнава, че трябва да се заеме със своето (а не с чуждото!) собствено преобразяване. И докато напредва по този път, човек ще достигне до Знанието, при което няма да очаква да види външния показен ефект от своите действия, а ще му е достатъчно само това да ги извършва. Ще се научи на самоконтрол, търпение, смирение и отговорност. Ще бъде „глух и сляп” за всичко, което светът се опитва да му внуши, а ще „чува и вижда” своите истински потребности. Така много лесно ще разбере от колко много неща всъщност няма нужда и как личното му щастие не се осмисля от суетата на чувството да трупаш материални тежести, създаващи ти илюзията за контрол и значимост, докато разбереш, че всъщност от суетата хората ослепяват за морала.
Защото тялото ни има нужда от много малко и проста храна, за да оцелее физически и не е нужно да преяждаме от несъзнателна безотговорност. Имаме нужда и от много малко вещи, за да устроим битовото си удобство и не е нужно да запълваме пространството си с вещи, компенсиращи всъщност празнотата в нас самите.
Но, за да се „избавим от лошия навик за трупане на излишества” – нужно е да се научим да носим отговорност за себе си и да правим осъзнати избори. А точно това се оказва най-трудно за хората – поемането на отговорност за изборите си. Защото, когато човек е отговорен – той е и прецизен към всичко, което „ползва” на този свят, защото знае, че за всичко „се плаща”, особено ако наруши Равновесието. А безотговорният човек разхищава, складира излишества и мисли, че му е позволено всичко и „сметката му” друг ще плаща.
Мисля, че нещата лесно се решават, ако у човек има Любов. Първо, ако обича себе си – човек ще води съзнателен живот и никога няма да си причини излишни страдания като: винаги ще съблюдава какво яде, мисли, върши и притежава. Ще осъзнава отговорността си и последствията от всичко това. И ще знае, че колкото повече „товар” носи – толкова повече е роб на този товар. И на второ място, ако човек обича другите хора и света – ще съблюдава да не става причина за нарушаване и на Равновесието извън него, ще има грижа и отговорност към Природата, ще знае, че нищо на този свят не му е „бащиния” и не му принадлежи. А това ще направи присъствието му деликатно и отношението му към другите хуманно. Така от самосебе си, у такъв човек, ще отпадне „нуждата му от перчене” и той сам ще осъзнае колко му е излишно почти всичко, което си е въобразявал, че е фактор за оцеляването му.


9
[Мисъл за деня:
"Ако Слънцето не огряваше Земята, щяхме ли да имаме сегашната култура? Било е време, когато Слънцето не е гряло, както сега. Тогавашните жители на Земята не са имали тия условия за живот, каквито днес имаме. Сегашните условия са много по-добри от предишните. В бъдеще ще има много по-благоприятни условия от сегашните. Обаче условията, удобствата не идат отвън, но отвътре. Те се крият във вътрешния живот на човека."

Слънцето носи Светлина, Светлината носи Знания, Знанията създават условия за развиване на Ума. Но, това не е достатъчно – ум у всеки, дал Бог.. Но, не случайно, Учителят винаги, когато говори за Ум – поставя задължителното условие за Светлина на Ума. Светлината за Ума, аз я разбирам като същото, което е Чистотата за Сърцето. А те са немислими, ако нямаме Мъдрост. Мъдростта е силата да познаваме Истината и способността да използваме по най-добрия възможен начин това Познание. Да си мъдър, означава да разбираш както коя е най-добрата цел, така и кои са най-добрите средства за постигането й. Мъдростта носи в себе си хармония и сила да възприемаме света справедливо, да контролираме и направляваме мислите и съзнанието си и да избягваме погрешните натрапени отвън мисловни модели. Мъдростта помага на човека да осъзнае своите истински нужди и да прояви самоконтрол. Мъдростта всъщност е ключът към откриване смисълът на Живота и Свободата.

Никола, според мен, хората търсят външните удобства – защото не са в състояние да постигнат свой вътрешен комфорт. Защото им липсва Любов и Мъдрост, а оттам и отговорност. Ако обичаха истински себе си и света около тях – щяха да имат истинска отговорност за опазване хармонията в тях и около тях и нямаше да трупат излишества от вещи, нямаше да ядат и пият безмерно, щяха да осъзнаят ефимерната преходна стойност на нещата, с които се ограждат, щяха да прозрат излишността и бремето от трупането на мъртви предмети, щяха да видят жалката роля, в която се опитват да ги напъхат собствените им страхове и комплекси.. и щяха да разберат, че всичко това им отнема всъщност най-ценното, което имат – Свободата.
Също смятам, че за да се осъзнае всичко това – човек трябва да го е преживят и минал през него. Защото няма как да обясниш на един бедняк, че материалното богатство всъщност е затвор и бреме.

„Случайностите” на живота ми са ме поставили при отлични условия на жизнена линия. Винаги съм имала всичко, от което имам нужда, а както и твърде много неща, от които нямах нужда. Материалното благополучие не е било за мен цел, а е било нещо само по себе си константа в живота ми. Както и императивите, които то е носело със себе си – защото на практика, благодарение на него, за мен не са съществували невъзможни и непостижими в материално отношение неща. Благодарна съм за това. Защото фактът, че ми беше дадено наготово – ми спести борбата за него и загрубяването и себепогубването, които съпътстват тази борба. Защото едно от най-суровите изпитания, през които преминава човек на земята – това е отношението му към парите. Знаем какво става с тези, които „продават” душата си в стремежа си към материално и социално благополучие – почти всички я изгубват. Докато, в един ден – те осъзнават, че всъщност нямат нищо.. и че нямат нужда от почти нищо от това, което са натрупали.
Или, както казваше Дамян Дамянов в едно стихотворение:
Спокойствие, пари, уют и слава ...
Какво ли друго липсваше ми още ?
Земята под нозете ми бе здрава,
безветрено - небето в мойте нощи.
Живеех, трупах.... Докато във мрака
усетих във гръдта си страшна яма :
Очи захлюпих, изведнъж заплаках -
аз всичко имах, само тебе нямах !
Любов велика птица полудяла,
ти трябваше да дойдеш със велика сила
да възкресиш душата ми умряла,
праха й да сметеш от нейните крила.
Ти трябваше с дихание горещо
да я опариш цяла в тъмнината -
за да усетя над камари вещи,
че съм последен просяк на земята.


Така, рано или късно, човек се изправя пред парадокса на истината: че цял живот сам е строил затвора си като се е стремил да трупа материално богатство. Защото пресищането с мъртви предметни излишества не носи нищо със себе си – освен мултипликацията им в същите мъртви излишества. И вместо да поема отговорност за собствената си свободна воля и желания, човек трябва да носи отговорност за нещата, които е натрупал като материален товар.. докато, напълно загуби Свободата си.
Не казвам, че човек не трябва да си създава добри условия за живот. Напротив! Но, според мен има съществена разлика между реално необходими добри условия и излишества. Защото второто води до загуба на Свобода.

10
Анета, благодаря ти, че за кой ли път влизаш в ролята на адвокат и тълкувател на някого.. Но, моля, не го прави поне от мое име.
От една страна - не е етично, а от друга - достатъчно пъти съм се убедила вече, че в желанието си да помогнеш на някого, всъщност му правиш мечешка услуга (поради неразбиране) и му навреждаш повече, отколкото ако не се беше занимавала въобще с него.
В случая, не си ми разбрала идеята и мисълта. Докато, ние с Иван се разбрахме и аз му благодаря за посочените от него откровения и идеи за размисъл, които ми бяха полезни.
Никола сам ще си се коментира, ако прецени, или ще си задава или отговаря на въпроси - както и всеки тук сам си решава. Аз лично, не намирам за уместни коментари и предположения по адрес на друг човек, а както и пристрастни (позитивни или негативни) субективни персонални преценки.

Благодаря на администраторът за търпението, за това че толерира свободната ни изява на мнения и ни позволява сами да делегираме правата си.
И отново се извинявам за текущото си мнение - но, след като някой си позволява да ме анализира публично и да ме тълкува и предполага по своему, смятам че е етично да се защитя.

11
Когато си отгледаш твои собствени деца в буквален смисъл в положението на дълготрайна многогодишна крайна простащина от книжни окултисти, дето не се и помръдват да помогнат ни на йота, но са като едни малки сократовци на думи, може да дискутираме неопростачено. До тогава твоите коментари си остават единствено и само хипотетични прочетени от книжки. В тях може и да има доста Истина, но няма да е преживяна и изпитана дали е функционираща.

Не виждам какво общо има отглеждането на собствени деца с някакво си универсално понятие за Истина? Това е просто един възможен вариант и въпрос на избор за Път - нищо повече. Както и всеки друг избран житейски път си е със своите императиви. Мислиш, че само в житейският семейно-събитиен път се трупа опит ли? Съмнявам се!
Да си видял някъде да давам компетенции в подобни теми, касаещи въпросният семеен многоъгълник в отглеждане на деца? Няма и да ме видиш - там личен опит нямам и нямам и претенции да давам акъли. Отчитай го, ако щеш като слабо звено - твоя си работа, твои си критерии. През моят поглед то е излишно звено и въпрос на избор. Още повече, че вариантите за избор - зависят и от едни по-други Неща и аз се радвам, че имам това право на избор да не наджапвам в подобни неосъзнати и първосигнални излишни (според мен) житейски схеми.

п.п. Ако желаеш да я чоплим тая тема и да си разменяме приятелски крошета - нека не занимаваме останалите, защото надали ги вълнуват гледните ни точки относно тезата ти за "Децата и Семейството - единственият критерий, че ще намерим Истината...( и други подобни заблуди на хората..) " :)

12
Иване, благодаря ти за очарователният начин, по който ме "виждаш и оправдаваш" в собствените си очи :) Доста далече съм, обаче,  от представата ти за малко розово-бяло наивно дете, жертващо се при първия насрещен влак.. ама, карай - няма да спорим сега :)
Само те моля, контролирай малко публичния си език - защото никак не приемам за нормално опростачването на стила, особено във форуми като този, в които се предполага, че сме се събрали културни хора. Както и изказвания от рода да предполагаш кой какъв е и как мисли, бързайки да правиш импулсивни изводи. Защото лош съдник е този, който има само едно доказателство и се опитва по него да нарисува цялата картина..  Кой знае,  може би това "доказателство", което ти виждаш - дори да не е част от картината, която търсиш :)
Това за религията - няма връзка с мен, а за безумието - още по-малко. Разглеждам Библията и всякакви други религиозни текстове от окултно гледище - така, както ги разглежда и Учителят и такъв, какъвто следва да е единственият им начин на разглеждане. Всичко друго са християнски измишльотини и суеверия - нямащи нищо общо с Учението и Истината.
Мисля, че Никола ме разбра какво искам да кажа - просто защото той ме познава. Грешката е моя, че имам навика да говоря с всички така, сякаш се знаем от памтивека и очаквам да говорим на общ език, след като "уж" следваме едни и същи Идеи..  Убеждавам се, обаче, че при повечето май наистина следването им май е само "уж".
Приемам забележката на Никола и че "ахилесовата пета" при родителите може да са децата! Но, да речем, че при мен  (извън качеството си на родител, т.к. не съм) - моята "пета" е по-голяма.

Ако трябва да сме сериозни, мисля и че двете категории, които дава Иван -  "да живееш за някого" и "да умреш за някого" - са си криворазбрани. Както и да е.
В случая говорихме за Лот и идеята ми беше следната: Да предположим какво би направил той, ако му бяха дали избор да мърсуват с него? Както и да имаме предвид, че в случая на избора си той прави жертва като предлага дъщеря си - спасявайки не персонално себе си или някой друг, а хората, света.. Тоест, каквито и да е сравнения с персоналния личен живот или частни интереси и благополучия  (каквито примери дава Иван) - са неподходящи в ситуации от глобално значение, като тази.

Още веднъж, благодаря ви за мненията и гледните точки, особено на Никола за ежедневният му труд и Светлина.

Приятна вечер :)

13

3. "А вие бихте ли казали като Лот: "Мърсувайте с дъщеря ми, а оставете Божия човек"? Аз не бих! И не е нужно!"
Моят отговор е - "ДА!"... Дори и не бих се замислил и една секунда!       

Лесно е да жертваш друг, но себе си..!? А би ли отговорил Лот с "да", ако имаше избор дали да мърсуват С НЕГО?
За мен това е Истинската жертва - да жертваш себе си, а не друг.
Общували сме с теб Никола, и знам, че би го направил за някой праведен човек - би се жертвал. Аз също - даже бих умряла за всеки (колкото и да е наивно).
Но, аз не бих жертвала никой друг, освен само себе си.

14

Според мен положението е много по-тежко от онези времена,...не мислите ли ?
Аз дори и един Лот не виждам, заради който Бог да се застъпи,
... и за да не направи от Земята една плескавица.
Може и да бъркам ?!? Помогнете ...Дайте пример ?



„Като ви наблюдавам, виждам, че някои идват при мен с единствената цел да им разкрия известни тайни. Хиляди години още ще стоят при мене, няма да им открия нищо. Защо? Защото още не са готови за това знание. После се оплакват, че не съм погледнал както трябва. Как ще ги погледна както те искат, когато се опитват да ме лъжат! „Учителя не се отнася добре с мене.” Как ще се отнася добре, когато тъпчеш Истината с краката си? Какво отношение мога да имам към оня, който осквернява с ума си Божественото знание, а със сърцето си опетнява Любовта към Бога? Това се отнася за всекиго от вас, никого не изключвам. Между вас няма нито един истински праведен човек.”
„Българската душа”, С.2000, стр.298.

15
Мисля си и, че има един съществен момент по въпроса с Енергията (Силата). А именно: че тя не се отпуска произволно – а точно за това, за което ще я разходваме. И тук е много важен избора ни за какво ще я разходваме, според който зивиси и качеството Й (общо казано). Дали това ще е, за да летим.. или за да правим мускули докато копаем дупка.. зависи от нас :)  Всяко наше занимание и работа – благодарение на тази Енергия (Сила), водят до напредък.. но, в различна степен.

Намерих и още нещо ценно, докато търсех откъде съм запомнила примера с чашата:
 „Също така и човек трябва да бъде активен. Тогава му се дава. Като е активен, той дава сигнализация за нуждите си. Спре ли активността, не може да му се помогне” ( Разговорите при Седемте Рилски езера, С.1996)

Страници: [1] 2