Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Helen

Страници: [1]
1
Ако някой ви каже или пише, че има нещо абсолютно сигурно по отношение на превоза с коне (т.е. точност, цена, брой на превозван багаж, килограми...), не му вярвайте. Всичко е много относително. Въпреки договарянето. Макар че началото на лифта не е много далеч, не може да сте сигурни, че конете ще пристигнат навреме. Още повече-преди обяд. Трудно може да прецените и колко ще ви струва превоза на повече багаж, т.к. един кон може да превозва 50 кг, а друг-40. Понякога багажите могат да са 3, а друг път - 4. А се заплаща за целия кон или се прави едно странно делене, което в повечето случаи ''води''д о цена 10 лв.за багаж. Не ви пожелавам да попаднете и на коняр, който не е доволен от факта, че багажът е малко или че конкуренцията го е ''прекарала''.
Добре е , ако можете да изпреварите конете и да ги посрещнете. Понякога се хвърля багажа или може някой да го прибере (без да иска) покрай своя.

Препоръчвам ви да си вземете големи чували от захар. Изперете ги добре, за да не лепнат. Преди да качите раниците на конете, ги ''облечете '' с чувалите. Ще започнете отгоре, като шапка, която слагате на главата си. В долната част зашивате чувала с една голяма игла и много здрав конец.Така ще предпазите раницата си от замърсяване и най-вече-от съдиране от клекове и дървета.

Ако качването на багажа може би е малко по-организирано, то слизането е много по-проблемно. Въпреки желанието на ръководството да има записване и ред, то има някои ''приятели'', които предлагат различни изкушения на конярите, за да могат да слязат ( без да са се записали за деня).

Искам да припомня, че преди доста години е имало такъв ''железен''ред, че първо са товарели багажа си тези, които са живеели в много отдалечени от Рила градове.

Започва и едно пазарене с конярите. И много често те са печеливши. Защото всеки иска да свали багажа си. Многото багаж ни прави зависими.

Имаше въпроси дали може да се ползват коне между новата и старата хижа. Навярно може. Но по-късно, след обяд. Конете нощуват до хижа''Рилски езера''(новата). И може да се говори с конярите. Но...зависи от вашия багаж, има ли друг....Мисля, че цената беше 20 лв.

2
С къпането е сравнително трудно...Особено за жените.

Има баня в новата хижа (''Рилски езера''). Количеството на водата не е малко. Но трябва да се пита, да се съгласува времето, да се ходи до хижата поне 40 мин. Може да се слезе след Паневритмия около Бъбрека до хижата и да се съчетае с разходката за Паневритмия. Но това обикновено става след 15.08. 2011. През останалото време се играе под Харамията (над езерото Чистотата). Ако имате късмет може да се включите в някоя от групите, които ползват ''полевите' 'бани в лагера.Там трябва да се поливате със затоплена от вас вода (на слънцето). Следователно, трябва да имате и по-големи съдове за топлене на вода. Или да ползвате някои от тези, които са за кухнята (но, не е сигурно дали може). Може да сплескате шишета от минерална вода и да ги разгънете, когато се качите.

Проблемът при лагеруването на Рила не е как ще се затопли водата. Това може да стане много лесно с един найлон /черен/, поставен на поляна с вдлъбнатини, когато има силно слънце. Големият проблем е, че няма къде да се разсъблечем; къде да тече мръсната вода; еко ползване на сапуни, шампоани...

Друг проблем са пастите за зъби .Често се виждат места около клекове, които побеляват, позеленяват....Ето едно предложение за паста, която не вреди на природата и на вашите зъби: http://www.zemianazaem.com/archives/261

3
Други / Има надежда!
« -: декември 13, 2005, 02:59:06 pm »
Аз чета  беседите на Петър Дънов от 2 години.В края на първата усетих 4е трябва да посетя езерата.Отидох малко преди 19.08.05.Разбира се аз бях само турист.Не съм участвала в посрещането на слънцето.Дори гледах лагера само от далеко.Не исках да се натрапвам,защото знам,че трябва да вървя още по пътя

преди да стигна до там.

   Но идеята ми всъщност беше,4е аз познавам двама души,които много са ми разказвали за събора.Аз отидох с ясната идея,че знам къде отивам и защо,и че един ден и аз ще се включа.

  Хората които бяха с мен обаче чуха за Петър Дънов един месец преди пътешествието.

  Мисля,че един значителен процент от младите хора не са чували за него.Но от друга страна процента на тези,които четат беседите му се увеличава.Мисля,че много повече хора започнаха да се променят към по-добро.Това е за сега от мен

Страници: [1]