Форум посветен на Учителя Петър Дънов => Школа => : aneta September 16, 2010, 10:55:19 AM

: 2010-09-16, Великите хора, МОК, 11.09.1927г.
: aneta September 16, 2010, 10:55:19 AM
Великите хора, МОК, 11.09.1927г. (http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/nariad/2010/37.html)

Като се говори за великите хора, ние дохождаме до техния произход и до пътя, по който са вървели. Ние се интересуваме от тях дотолкова, доколкото можем да следваме пътя им и да се ползваме от техните опитности. Важно е да се знае кой е бил първият тласък в човека да работи върху себе си и да стане велик.

Първоначално, когато светът се е създавал, великите хора са взимали участие в създаването му. Те са били богове на небето. Като свършили работата си горе, те слезли на земята на по-низка служба – да я уредят. Щом завършат тази работа, те ще се качат на небето, като оставят на земята по няколко от своите представители.

За да познаете кой човек е велик, вие трябва да имате отзивчиво сърце и будно съзнание. Който не е готов да познае великите хора, той минава край тях, както край обикновените, без да придобие нещо. Много естествено. Как може слепият да се ползва от светлината на слънцето? Срещнат ли човек, който има любов в себе си, великите хора веднага се отварят, пущат малко от светлината си и отново се затварят.

И тъй, мислете за великите хора, за идейните неща. Като мислите известно време върху идейното в живота, ще започнете постепенно да го прилагате. Мислете за Бога, Който повдига и облагородява човешкото сърце. Мислете и за великите хора, като образци на трудолюбие, постоянство, любов към знанието, истината и свободата.
: Re: 2010-09-16, Великите хора, МОК, 11.09.1927г.
: Васил Василев September 16, 2010, 11:26:39 PM
Често великото е скрито под маската на обикновеното. И обратното: често посредственото носи маската на велико. Това е част от процеса на живота на земята. Който вижда единствено маските и разбере, че те нямат съдържание в себе си, лесно може да се отчае. Но това привидно обезсмисляне и страдание ражда ново състояние в човека след време.
Който вижда великото в обикновеното се радва в душата си, и радостта му е пълна.
: Re: 2010-09-16, Великите хора, МОК, 11.09.1927г.
: Васил Василев September 16, 2010, 11:34:58 PM
Христос казва: „Да възлюбиш ближния си, като себе си“. Той казва, че човек трябва да люби и враговете си, но как, не е казано. Значи това не е достояние на всички хора. Само великите хора могат да любят враговете си. Те имат метод, по който проявяват любов към враговете си. Който не е дошъл до този метод, трябва да прави опити, да си изработи свой специфичен метод. Защо трябва да любите враговете си? – За да станете велики. Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, Който изпраща слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите. Когато раздава благата, Бог има предвид всички същества, малки и големи, добри и лоши. Няма по-велико нещо за човека от това, да люби враговете си и да е готов да прощава.
...
Когато Христос казва да възлюбим враговете си, Той има предвид това положение, че през дългия земен живот на човека ще дойде ден, когато врагът му ще го извади от реката и ще спаси живота му. От вашия враг зависи да ви извади от водата или да ви остави да се удавите.
: Re: 2010-09-16, Великите хора, МОК, 11.09.1927г.
: aneta November 14, 2010, 09:09:14 AM
Ето още мисли от разглежданата беседа, които ми направиха впечатление:

Христос казва: „Да възлюбиш ближния си, като себе си“. Той казва, че човек трябва да люби и враговете си, но как, не е казано. Значи това не е достояние на всички хора. Само великите хора могат да любят враговете си. Те имат метод, по който проявяват любов към враговете си. Който не е дошъл до този метод, трябва да прави опити, да си изработи свой специфичен метод. Защо трябва да любите враговете си? – За да станете велики. Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, Който изпраща слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите. Когато раздава благата, Бог има предвид всички същества, малки и големи, добри и лоши. Няма по-велико нещо за човека от това, да люби враговете си и да е готов да прощава.

Може ли да обичаш враговете си, а да не обичаш ближния си?  Наистина първото е достояние на великите хорта! Но преди човек да реши, че трябва да възлюби врагът си, трябва да е обикнал ближния си. Някои се опитват да прескочат това стъпало и започват да „обичат” този който ги плюе, обижда... Не вярвам на такива хора. Това е поза. Те нито обичат врага си, нито обичат ближния си.  Само имитират обичане.

Когато Христос казва да възлюбим враговете си, Той има предвид това положение, че през дългия земен живот на човека ще дойде ден, когато врагът му ще го извади от реката и ще спаси живота му. От вашия враг зависи да ви извади от водата или да ви остави да се удавите.

Това е малко трудно за разбиране. :)